ПОЧТИ СТИХ

онзи крехък миг на сумрака,
за който източните езици
имат думи,
в мен бездумно,
безшумно почти
припуква в съчките отляво.
ти.

Там, 13-5-17.

ПОСЛЕВКУС ПРЕД МАЙ

когато април си отива,
оставя "р"-то си
в нетърпението за лято,
в трелите мамливи на вечерен дрозд,
в на ризата ти пробойната, там под ямката.

С., 30-4-17

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Отбил се един ден Февруари на гости на Април. Отдавна не се били срещали, а били съседи, през една-две къщи живеели. Април се изненадал на неканения гост, но, ведър какъвто си бил, поканил го с широко сърце:
- Добре си дошъл, заповядай, чувствай се като у дома си!

Така и станало.

С., 21-4-17

КУ-КУ-ХАЙ 52

Писани яйца
и писнали за гнезда лястовици -
април, афтърпартито на зимата.

С., 20-4-17

на пружинка

Пролетта е онази натегната пружинка в нас,
която през март вече не издържа
и се пръсва от чакане
на зелено,
на топло,
на песенно.
Март е избухнали сърца,
взривени отвътре.






С., 23-3-17

из "ПОПЪТНИ"

Наскоро превеждах филм, в който един негър упорито твърдеше, че е расист - не можел да възприеме черен събрат в ролята на Дядо Коледа. Подобно изявление среща симпатия, но е исторически безпочвено.

Дядото на Дядо Коледа е черен.

По-долу има снимков материал от базиликата "Св. Николай" в Бари. В нея от 11-и век се пазят мощите на св. Николай Мирликийски или Чудотворец (а според една пийпъл етимология на английско говорещите е Мираклийски, от миракъл, нали). Самата базилика е издигната именно за да бъдат пренесени в нея мощите на светеца от 4-и век, за да бъдат опазени уж от сарацински нашествия. Всъщност са откраднати храма в Мира, Ликия, от италиански моряци и пренесени в Бари. Затова, освен на моряците, смятан е и за покровител на крадците. Моряците, духовни люде, но и практични, открадват и мозайката от Мира. Тя е в криптата на базиликата Бари и до днес, много е красива, но няма как да я видиш на място, недостъпна е, за да се съхрани. В криптата се пазят повечето от мощите, по-малкото са раздадени насам-натам, има ги къде ли не, вкл. и в "Св. Николай" в Созопол.

Базиликата в Бари е една от 12-е папски базилики, вавилонско място за поклонение на християни от цял свят, но табелата към нея е на италиански и руски, и баста. На руски пък всяка неделя има и нарочна литургия.

Та, св. Николай, предтеча на Санта Клаус, е тъмен. Още през средновековието е рисуван така, с тъмна кожа, както се вижда и от надписа по-долу - "ди пеле скура", все пак не е швед. Смугла кожа, нисък ръст - 168 см, веган.... - цялостното възстановяване на облика на светеца става едва след средата на 20-и век и нямало да е възможно, ако разчитаме само на кражбата на барийските моряци. Те успяват да откраднат само част от мощите, но при Първия кръстоносен поход венецианците вземат  и останалото, и така картинката се оформя.

Разбира се, закръглен и бял, червенобузест и добродушен е цивилизационен избор, но и аз като негъра по-горе...

Криптата, с оригиналната мозайка, зад решетките. Да не би някой моряк да си науми нещо.

А една моряшка жена в близкото до Бари Полиняно а Маре ни разказа, че и до днес на деня на св. Николай през ноември моряците излизат в морето с иконата на светеца, за да освети водите и да им напълни мрежите. Важна част от ритуала е да върнат иконата после вкъщи, нещо като имитативна практика, за да се връщат всеки път и те от морето.

Но сигурно може и не вкъщи, може и у съседката, важното е да е на сушата.

С.,- Б.,
март 2017

КУ-КУ-ХАЙ 51

На пода две кожи -
мечата и твоята.
Лоша рана заздравява.

С., 16-3-17

КУ-КУ-ХАЙ 50

Потъваш в мен.
Обожанието ми разтваря хриле -
риба в кислородна еуфория.

С., 4-3-17

РОКОКО СЕЛФИ

Това са т.нар. характерни глави, майсторът им е Франц Ксавер Месершмит, творил в края на 18-и век. Въпросните глави скулпторът прави след 1770 г., когато, отритнат от Академията във Виена, работи в Братислава (тогава Пресбург). Там съставя своя "пълен каталог на каноничните гримаси на човешкото лице".

За целта на изкуството си, удрял се с всички сили в стомаха, за да проследи и отрази изражението, което лицето му придобива. Наблюдавал го в огледало, след което го извайвал. Имал е болест на Крон, освен другото.

Около 70 глави са, безобразно точни и изпипани, от бронз, мрамор, алабастър.
Поредица селфита, от бавните. Мимолетни изражения, но не отлетели.

Някъде към края на живота си споделя, че бил последовател на Хермес Триждивеликия, митичен образ особняк, гръко-египетски мелез ала божество, смятан за покровител на магията и алхимията, от чиито "Корпус херметикум" тръгва идеята за "диренето на баланса във Вселената", нещото, наричано от някои преди и по-нататък "златно сечение". Това - от гръцка страна. От друга страна, оживяването на статуи е неотменна част от древноегипетските можения.

Снимките са от интернет. Една от главите на Месершмит видях преди време в "Лувъра", преди да знам кой е.

Ето линк с кратък филм за него.
https://vimeo.com/14909282

Главите прави не по поръчка, ей така, за себе си.

С., 24-2-17

блясъкът на чистия ум

все още има места,
където ме обичаш -
лакътят,
за който ме подхвана да не залитна на тръгване,
една снимка
в паметта на най-стария телефон
и по някой сън
в сряда срещу четвъртък


С., 23-2-17

ЗИМАЗИМАЗИМА

('зима, но и дава)

Слабо обитавана, зимата не е сезон, тя е родител на сезоните - никой не иска да прилича на него, но всеки клони натам. Зимата затваря и отваря всеки цикъл. Зимата е време...

***

Време за снежни човеци и безстрашни човечета, които ги правят.

(двойка, изяснила разногласията си)

 (хомо снежкус луденс)

 (човечетата творци са в това съоръжение - умереноконтинентален вариант на иглу)

(формата е тленна и тук)

***

Време без цвят, а с най-цветните спомени.

***

Време, когато Шаро е още наивно кутре,

а светът е голям, тих и светъл.

***

Време на празнота, в която се надяваш, че следите остават.

***

Време, когато водата властва във всичките си състояния,

а физиката на телата се надява на химията на душите.

***

Време.

С., 15-1-17

ЗИМАЗИМАЗИМА

Ледени струни.
Непохватни от трепет и студ,
пръстите дълго се колебаят, преди да ги опънат.
Помагат си с дъх.

Прозвънява щрайхът,
пръсва на искри всеки страх.

Струнен концерт е зимата
за две смели цигулки
и пръсти с ищах.

 


С., 12-1-17

ОТ ШАПКАТА

(ЗИМАЗИМАЗИМА)

***
От дни Оймякон е спряган като обнадеждаващо сравнение в стил "има и по-зле от тук". Там, казват, температурите потъвали до 60-70 под нулата, най-редовно. Оймякон е село в Якутия, чието име означава "незамръзваща вода". (Жив пример за урочасващо наричане.)

***

Още етновълна: италианците, зиморничав народ явно, предвид климата, имат израз за вид настинка "colpo d'aria". В превод "въздушен удар" или, по-свободно, "да те фрасне въздухът". Разбира се, за да се роди такъв един образ, нужен е бил въздух като днешния у нас - удря челно, á си се подал навън. (Срещу въпросното халосване италианците послушно се обличат с "maglia della salute", нещо като "блуза на здравето", което е всъщност нашенският потник.)

***
Преди време четох, че ескимосите били попрехвалени, че уж имат най-многото думи за сняг, снегопокривалища, снегопадане, снеготопене, снегонасядане, снегоснежене... до снягдатисезавие. Не само че помежду им тече някакво съревнование (инуитите имали по-обран речников запас в сравнение с юпиките), ами и като цяло не те държат палмата (смърча?) на първенството. Най-много думи и изрази за "сняг и сие" имат шотландците. http://www.bbc.com/news/uk-scotland-34323967

Сигурно е така, но инуитите държат моята зелена клонка с ей тази дума: "икцуарпок". Тя назовава действието "да поглеждаш час по час навън, за да проверяваш дали не се задава някой". (Практикувам го от Полазник, когато ми се стори, че на хоризонта си зървам човек, имащ нужда да стопля. И аха вече да се откажа, не знаейки какво точно правя, но ето че научих.)

Икцуарпок. Да се сещате за по-пролетна дума?!

***

на сн., интернет, няколко маски на юпики, перфектно владеещи много думи за студ и сняг.

С., 9-1-17

ЗИМАЗИМАЗИМА

"Многото минуси имат сериозен плюс", казва баба, внасяйки вледенена тенджерка с гозба, "нищо не се разваля."

Така е. Зимата консервира.

Разхождаме се сред летни спомени и зъзнем.

С., 8-1-17

ЗИМНА СРЕЩА

Мъжът, когото бях съблякла
до любов,
стои сега насреща:
ръцете -
в ръкавици и в джобовете,
загърнат в шал, и с шапка,
яката - вдигната високо.
Погледът му бие над главата ми,
наказва
хоризонта на очакванията ни.

Навън от доста време е под нулата
и вятърът е непроменлив,
леден.

Скован на кокал, споменът
е опнат помежду ни.

Пестим дъха си,
да не би да го размекне.

Червен остава светофарът,
сигурно от студ.




Мъжът,
когото бях съблякла до любов,
облечен е добре,
и е добре
със здравето.

С., 28-12-16
(на сн., л. арх., смръзнат спомен за хоризонта на очакваното)

КУ-КУ-ХАЙ 49

По голите клони -
последният март и
предпоследните ни надежди.

С., 13-12-16

ОТ ШАПКАТА

ВРЕМЕМЕРИ

1. Дочути диалози

- Знаеш я, възрастната жена, с пудела.

- Коя, бе?!

- Е как! Не може да не се сещаш! Душа човек, вярваща...

---

Той вече е на годинки. Дълго стоя сам, сега се събра с една.

- Каква?

- Болна жена, със сърце...

2. Съотносителни понятия

Не е вярно, че за всяко нещо си има време.
На някои неща времето им така и не идва. На все повече пък времето им е минало.

Има време без нищо в него, щото откъде толкова неща за всичкото време?

"Що е време, все е пред нас", е до време. После що е пред нас, все е минало време.
И когато бъдещето вече няма бъдеще, казваме, че живеем за мига. От времето ни остават само прогнозите за времето.

3. Щрак, Марийке

Най ми се изясни концепцията за времето, откакто знам за дългата експозиция. Тя е време по същество, ефективно време. Типично за нея е, че трайно лишава от човешко присъствие.

Поради което подозирам, че Господ е маниак фотограф. Пейзажист.

Разбира се, току се намери някой да открие опорна точка и да Му обърне статива.

(сн., л. арх., в синхрон с много видове времена)

6-12-16

С.

"СЪН Е БИЛО"

Сънувах те. Същата.
И пак така ме обичаше.
И пак така не ми го казваше.
И пак току си тръгнеше нанякъде.
И пак такава зима ставаше.
И пак те чаках до отчайване.

Само че сега, в съня, на първия етаж живеех
и носех очила,
да ти е лесно да пристъпиш,
да ми е лесно да не видя бръчките...
Сънят си знае работата.
И годините.

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Имало едно време една кутия. Чудна кутия била! Ставала за какво ли не: да си сложиш в нея нещо, да си скриеш в нея нещо, да я държиш празна и затворена, за да си мислят другите, че в нея има кой знае какво, или да я оставиш празна и отворена, че да се маят какво ли е имало вътре...

И това са само част от нещата, за които ставала тази кутия. Тя обаче можела само да подозира на какво е способна, тъй като си седяла някъде и никой не я имал.

"Лоша работа", мислела си в лоши дни кутията, "мога да съм толкова много неща, а съм едното нищо." А в хубави дни си мислела: "Хубава работа! А мога да бъда толкова много неща, само някой да ме вземе!"

Един ден някакво кривнало от пътя девойче попаднало на нея и я грабнало с мисълта, че вътре има кой знае какви съкровища: нечии прескъпи бижута, които да го направят съблазнително, или пък - но само в краен случай - нечии вълнуващи любовни писма. Все пак една кутия задължително крие някаква тайна - ценна или безценна.

Понеже бързало да се върне в правия път, то не отворило кутията, грабнало я под мишка и закрачило припряно. Който го видел, веднага забелязвал поне две неща: устремната му, решителна стъпка, и кутията, която носело. И уж си го знаели като кривнало от пътя девойче, а ето че не можели да го познаят - такова едно целеустремено и сериозно било. И, разбира се, отдали промяната на кутията. И си заблъскали главата какво ли има в нея...

ОПАКА ПОУКА: Стане ли нечия, дори най-празната кутия е способна на какви ли не чудесии.

С., ноември, 2016 г.

(на сн., л. арх., слитък от въпросите, които една празна кутия може да предизвика)

из "ПОПЪТНИ"

МАЛКО ГЛУПАВИ МИСЛИ, ПО ДНИ
Като си в Германия, във Франкония да си! (Не може да не го е казал някой.)

1. един петък надвечер:

Подпряла съм си листа на дървено меню в заведение в къщата на Дюрер. (Известен е с гравюрите си, но е смятан и за основоположник на антропометрията, която е начин да не обидиш глупака, а да го обрисуваш като нискочел, примерно.) На менюто пише, че мястото съществува от 1328 г. Това придава повече от отлежалост на силванера, който наливат в чашите ни. Сортът е местен, очарованието - вселенско. Опушено на нос, хладно сено на цвят, за тялото няма да заговарям, за да не оплета жанровете. Идеалното вино за минути преди свечеряване, часове преди есента. Градът сякаш си поема дъх или въздъхва - едновременно живващ и спокоен. На площадчето до къщата има реплика на всеизвестния натуралистичен Дюреров заек, скулптура на Юрген Гьорц от средата на 80-те г., готически стряскащ. Посягам към кристалната чаша със сода, чиито мехурчета отразяват за миг и отново пръсват Kaiserburg, и това вероятно е една от най-елегантните роли, в които е влизала ръката ми в по-ново време. Площадчето полека се изпълва с хора. "Меркел има една чудесна държава", казваш и сега-то ме блъсва в носа.

2. една патешка събота сутрин:

Будя се от настойчиво разпяване на камбани.

Освен град на катедрали и църкви, Нюрнберг е град на река. Концентричните кръгове, рисувани от патиците, които храним, е всичкият "ом" на света. И това може да продължава вечно - тези патици са ненаситни! От патките ли, от друго ли, хрумва ми, че най-щастие е глупавото щастие - ей тъй, от нищото нахилен, вървиш,  и знаеш колко глупашко е изражението ти и това те прави още по-щастлив. Впрочем, най-голям "ом" е да си патица по течението на малка река - всичко ти е на един кряк разстояние. Обяснимо, в Нюрнберг, макар да няма никаква нужда, патиците летят. Предполагам, от щастие.
Много високо летят - до покривите.

3. една неделна мисъл и половина:

В столицата на "светата Римска империя" времето тече напосоки, ако изобщо. Часовниците се ориентират по слънцето.

Не помня името на улицата, на която е въпросното нещо - 27 колони, всяка с член от Хартата за правата на човека. Минаваш няколко пъти, слънцето осветява различно право.
















5-11-16, С.