КУ-КУ-ХАЙ 42

Пукат се с песен зори
и птичи сърца
Март е екстремистът.

сн. интернет


С., 3-1-16

ЯНУАРИ - 4

"След мен - и потоп!",
рекла зимата.
И си тръгнала.

С., 26-1-16

***

ще разпоря търбуха
на зимата.
с нейните висулки по нейния корем
ще дращя,
ще поря хастара й,
ще точа прежълтяла злост.
и после ще се дръпна
за да гледам
как изтича карантията й,
освободена.
как се изтъркулва налапаното топло,
погълнатото без сдъвкване слънце,
на горещници петите неизбягали;
ще се дръпна
и ще потривам ръце
в доволство
край огъня пирувайки
със вътрето на зимата.


С., 24-1-16

НЯКОЛКО ПРИМЕРА ЗА ПО-ОСОБЕНИ УПОТРЕБИ НА ИДИОМИ В СЕЗОНА (С ОГЛЕД НА БЛИЖНИЯ)

Според полуофициална статистика всяко второ домакинство прави поне по един Снежен човек през зимния сезон. Предвид сезонно нарасналата популация на ближния и в опитите си да го проумея, поразрових се с чисто научен интерес в езика и изразните средства на въпросния. Споделям първи наблюдения.

"Тури му пясък!" - чест израз на прошка между Снежни човеци.

"Пиян морков" - невесела игра между търкулнали се глави, зле скрепени от творците им.

"Ръсене на сол в текилата" - елегантен начин да се отърват по-рано от нежелан Снежен човек в компанията.

"Под бяло да легнеш!" - благопожелание, отправяно обикновено към Снежка, с подчертан фертилен компонент.

"Очи - въглен, вежди - гайтани" - реалистично описание на физически белези на средностатистически индивид, което сме привнесли, опоетизирайки.

"Като бял човек" - обичайният отговор на въпроса "Как си?"

"Всяко чудо за три дена" - садо-мазо успокоение между родители на непослушен Снежко.

"Да ти окапе носът от студ!" - традиционно благопожелание за добруване и здраве.

"Паднал с февруарския сняг" - жаргонен израз на декемврийски ветерани за младок.

"Да ти скроят шапка" - израз на загриженост и добри чувства (топли е мръсна дума).

на сн., л. арх., първичният бульон, от който е произлязъл ближният Сн. човек

С., 17-1-16

ЯНУАРИ - 3

Снегът е като зъбобол -
връхлита в петък вечер изненадващо
и парализира уикенда.

С., 16-1-16

ОТ ШАПКАТА

ЕЛИНСКИ МАЙСТОРИИ

***

Има една главоблъсканица за кораба на Тезей. Чак "парадокс" са я кръстили. Накратко, корабът взел да остарява и да се скапва, но понеже бил важен (вж. и мита), заменяли сдалите багажа дъски и чаркове с нови, и така постепенно подменили всичко. Но тогава - на здрава глава болест - изникнал въпросът: Е ли сега това същият прочут кораб на Тезей, или не е? Ще ли е достоен за ежегодното поклонническо плаване до Делос, няма ли? Нататък ако отидела мисълта, още по-заплетено ставало: Ако пак съберат и отново сглобят подменените чаркове, ще получат ли кораба на Тезей, онзи първия?

Какво излиза? Подменяш старо повредено с ново подобно, за да поддържаш една идея* работеща? На ниво функция тази подмяна върши работа, но на ниво символика... трудна работа. Това - при корпуса на кораба.
При корпуса на аз-а (ти-то и пр.) на здравомислещ начеващ физиолог Х. му щуква, че след като има пълна смяна на всичките ни клетки през 7 г., аз-ът отдавна не е онзи аз. А не е нужно да си Ошо, за да се сетиш, че тази постоянна изменчивост е катартичен коз. "Аз не смогвам да се (о)позная, вие искате от мен да отговарям за себе си!" (Затова "Пу за мен!" е игра.)

С времето (въпреки всевъзможните подмени) корабът на Тезей спира да плава, парадоксът остава. Ако опаралелим с физиологията, функцията запада, символът зависва.

Та, като кажат, че времето лекува, имат предвид, че поправя. Подменя разбитото сърце с непомнещо такова, дъвчещите зъби с усмихващи се такива, неуслужливия мозък - с нехаещ... Майстори ни. Бавно и постепенно ни поправя. Днес оправи това, утре - онова... Докато накрая съвсем ни оправи.

***

Островите са мястото, където ни е мястото. Правени сме за островитяни, сигурно е! Бил той вътрешен, или картографиран, на острова някак всичко е изключение от правилата, можеш да си позволиш всичко.
На елина от островите му е позволено да си упражнява английския върху нас, например. Отиваш му в кръчмата, която му е в къщата, ядеш му рибата, която е сготвила жена му, пиеш му виното (от лозето му на съседния остров), накрая му плащаш византийската сметка, оставяйки континентален бакшиш, а той ти вика: "Тенкю вери мац!" "...Пис-пис-пис," отговарям аз, упражнявайки пък котешкия си.

***

Преди много години, като малка, бях чула от баби, че е добре да се гълтат костилките на маслините. Вярно, и те не бяха наясно точно за какво се прави, ама от бабите си знаели, че добре било, правеха го.  Твърдяха, че и да не помогне, няма да навреди, защото костилките се разтваряли в стомаха.
Аз пък винаги си представях как покълва тази костилка в тумбака ми (вече знаех, че там бебетата покълват), пораства, пробива си път и от пъпа ми се показва и хуква нагоре дръвче. Много ми беше интересно да видя как някой филиз тръгва от пъпа ми, ама и много ме беше страх. Повече ме беше страх, отколкото ми беше любопитно. Затова дори когато се решех да глътна, избирах най-дребните костилки. Не знам не ги ли поливах достатъчно там вътре, но никога не покълнаха и аз си ходех с най-обикновен и скучен пъп, като всички останали, с немаслинените баби.
Сега, след много години, гледам как един грък пийва узо, мезвайки маслинки, и как прехвърля в уста костилката, дълго-дълго, изцеждайки всяка капка аромат и масло от нея, а маслиновата му кожа се отпуска все повече с всяка следваща глътка, и в очите му покълват гъвкави филизи, а клоните им пълзят към мен; и си мисля, че бабите са били прави - голяма сладост и голям ищах е добре да се преглъщат. Покълват невидимо.


***

* идея - от idea- през лат. от гр. idea "форма, вид, изглед на нещо; концепт"

на сн., л. арх., кораб на Тезей и кораб на Тезей прим



К-С., 11-1-16

ЯНУАРИ -2

Звуци от стържене на лопати,
кашлица на двигатели
и тракане на зъби
на бял фон
край къщички и дворчета.

С., 5-1-16

ЯНУАРИ

Не знаеш какво да го правиш.
Мнозина говорят за него.
Изглежда пълен с тайни.
На вкус е странен.
Чакаш дълго,
докато стане поносим.
Наченеш ли го,
искаш да свърши по-бързо.
Нерядко ти прави скомина.
Понякога е толкова красив,
че името му се топи в устата.

Януари е райска ябълка.

М., 3-1-16

ДУХЪТ НА НАШАТА КОЛЕДА

"Не искам да ставам цар!", дочу се писък отдолу, после изтрополяване, като от бързо и безпосочно щуране, после обратно - трополене, писъци...

"Не искам да ставам цар, не искам...", пищеше искрено, макар и клиширано, млад и задоволително начетен плъх. Млад, защото дори не помнеше времето на предишната дератизация, иначе щеше да има едно наум, а начетен - понеже бе гризал на воля не какво да е, а книгите ни, от немай-къде свалени в мазето.

Да си беше останал на книжна диета, и статуквото би си останало, но явно му бе писнало от духовна храна и, в крак с тренда, се бе отдал на разгул. Което го и издаде. Една предколедна сутрин, като слязохме в мазето за кутиите с играчки за елхата, открихме, че освен понагризаните джуджета, плячка на нечии зъби са станали и складираните ни дрехи. Естествените материи бяха предпочетени. Споделихме със съседите, оказа се, че и те имали проблем с гризачи - я дрехи им яли, я куфари, я мазилка.

Веднага бяха взети мерки и повикани съответните служби. Именно обясненията на дошлите специалисти бяха разбунили духовете долу. Ние, също в тренда, искахме максимално хуманно решаване на проблема. За което бяхме готови да платим повече от добре и бяхме повикали фирмата с най-високите цени. Дошлият баш спец, след авторитетно мълчалив оглед и на моменти многозначително вдигане на вежди, обясни, че макар името - дератизация  - да звучало на непросветените като зловещо дране, те не били някаква си средновековна пасмина, а действали модерно, хуманно и стилно. И детайлизира процедурата: на няколко места в мазето ще бъдат поставени специални, ненатрапващи се на двукраките му ползватели, кутии. В тях щяло да има още по-специални, привличащи четирикраките му ползватели, вещества. На надигналия се в очите ни резонен и неизречен въпрос той отговори с мъчно прикривана гордост: "Мумифицират се. Сигурно сте чували, като при фараоните..."

Чуло бе и плъшешкото войнство, разбира се, то и в стените имаше уши, но не можеше да разбере какво точно го очаква. Начетеният обаче бе наясно. Той ли няма да знае какво е мумифициране! Не само бе изчел древноегипетските легенди в семейното ни мазе, ами сигурно и редовно ги препрочиташе, тъй като липсваха цели коли. (Лично аз подозирах, че бе изял с корите и "Цар Плъх", но нямах доказателства, тъй като кашонът с художествена литература бе най-навътре и най-отдолу, затиснат от по-висока литература.) Вместо да се зарадва на честта фараонска, книжният плъх заоглася мазето с категоричния си отказ от царствено отношение. Търчеше напред-назад и с тревожен набат се мъчеше да убеди останалите, че да те мумифицират може и да е царствено, но никак, ама никак не е хубаво.

Отношението на масите към книжните плъхове - буквални и преносни - винаги е било еднозначно и лишено от нюанси. Опашатите го игнорираха.

След ден кутиите бяха поставени.

След три слязохме в индианска нишка с децата и още 2-3 съседи да видим какво става.

Нищо не ставаше. Нищо не изтрополи. Нищо не се чу.

Дори на децата стана ясно какво е гробна тишина.

Когато по Коледа съседката пращаше мъжа си за кисело зеле долу, чух я да казва:

"Слез в Долината на царете."

Изобщо, в изказа ни се появи известна изтънченост, доза черен хумор и нужната завоалираност на намеците. А към мазите си всички пристъпяхме някак благоговейно, като към царски покои.

Сега очаквам с нетърпение първите дни на Новата година, когато експертите обещаха да дойдат и да отнесат кутиите. Тайно и нехуманно, но по човешки, се надявам поне книжният плъх да се е скатал някъде. В чуждо мазе, разбира се. (Подозирам, че в кашона със "спам" книжнина не може да не е попаднал на "Живот след смъртта", но се надявам да не намеря доказателства.) 

С., 30-12-15

на сн., л.арх., пример за хуманно отношение към безкраки и неми

БЮЛЕТИН

С мрака на гръб, потеглям.
Прихлупена сега съм аз,
ведро крачи вечерта.



С., 30-12-15

ДЕТЕТО И СВЕТЪТ

Когато беше на 3 г.,
кляках до него, за да виждам света с неговите очи.
Когато е на 13 г.,
обувам токчета, за да виждам света с неговите очи.
То расте.
Аз съобразявам ръста си.

Светът си остава на нивото на очите.

С., 10-12-15.

ШОТ СТОРИ

Нямало едно време...

А през топлите месеци изобщо нямало време, когато пейките да бъдат оставени на спокойствие да си гледат пейчестата работа. Непрекъснато им се навъртали всякакви, сядали или стъпвали по тях, намирали се на приказка или на мълчанка, на табла или дори на шах. Патова била ситуацията - по дъските на пейките рисували или чегъртали букви, но не ги оставяли и за миг сами,  да прочетат посланията или да разгледат татуировките си. Шум, народ, групи, ята, глутници - по цял ден. Ще речеш, нощем поне си отдъхвали и си правели я пижама парти, я вечеря на улични лампи, но не. Не ги оставяли на мира - току легне някой да спи на тях, свие се под тях, кацне на облегалката и...

А пейките и те душа носят. И те жадуват да останат насаме, да се отпуснат, да се видят със свои, да побъбрят спокойно, а защо не и да се повеселят.

Едва когато дошъл ноември, дошло и приказното време. Време на дълги сенки и къси дни, на забързани крачки и коси погледи, време на празни алеи и тихо, време на изстинали плочници и осланени листа. Това вече било тяхното - на пейките - време. Най-сетне си отдъхнали. Започнали да се събират, да си ходят на гости и изобщо да ходят коя където иска, необезпокоявани, необитавани, нередени от никого.

Живнали.

Разбира се, открили и театралния сезон. Сега всяка есенна сутрин отбрана публика се събира на най-новите постановки, притихнала и почтителна, зажадняла за култура.

на сн., л.арх., пълна зала на премиерата на "Пейка", по Гелман, със звездите на парковата трупа, утринна постановка,

С., 7-11-15

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

(политическа приказка)

"Мечтая да заспя за сто години, като онази другата принцеса, от приказката. Не, не заради принца, който ще дойде да ме събуди, той така или иначе няма да ми се размине. Иска ми се като нея да отворя очи и всичко отдавна да го няма. Царството да е обрасло в храсти и дървета, из него да бродят само зверове и да го оглася само птича глъч, а царят и царицата - деспоти такива! - да са мъртви. Да са мъртви и всички царедворци, тези ужасни слагачи!..."

В такива мечти се била унесла девойка с принцесешки вид, будна гражданска съвест и склонност към решаване на проблемите насън... Когато на пътя й изскочила жаба.

"Ами ако това е принцът, от приказката? Я да нацелувам жабата, да се обърне на принц и да му кажа да не бърза да идва да ме буди, докато не измрат всички царедворци, до крак!"

И като започнало едно целуване на жабата...

Опака поука:

Всяка приказка е добра, щом ще има целувки за жабите.

С., 6-11-15

КУ-КУ-ХАЙ 41

Дърво къпе есенна сянка
в зеленото море.
Жалба за младост.



С., 4-11-15

NO-ЕМВРИ, 3 ДЕФИНИЦИИ

Запасяване на дробовете със слънце
и поръбване на душата със златно
е ранният ноември.

Рахатно време за бездомните
и надежди на припек
е ранният му следобед.

На една кука плетена
и рехава примка за есента
е.

3-11-15, С.

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

имало едно време едно зелено човече. зелено било, щото било зелено, ама и щото било човече. грешни книжки ли чело, не знам, но зазавиждало на незелените човеци. на един - че е син, на друг - че е оранжев, на трети - че е трети. завиждането му пораснало повече от него. то си останало човече дребно, но с пораснал апетит. започнало да яде човечето незелените наоколо си. надявало се тайно да се оцвети по-различно, поне на места. ядяло наред, безредно и безразборно. наедрявало все повече, все повече се надувало... не знам дали пораснало, защото спрях да му обръщам внимание, но наскоро някой спомена, че чул голямо пук.
и ей на, вярно се оказа.

С., 12-10-15

МИГРИРАЩИ СЮЖЕТИ

Имаш наследствена къща на кьоше в малък квартал в голям град. Партер, етаж и таванско. Семейството се разраства, лятото поработваш по хорските ниви или на гурбет, спестяваш, вдигаш втори етаж. Синовете порастват, отваряте на партера бакалийка. Потръгва. Цаните двама работници от село, дошли в града да търсят работа. Закрепват се и техните семейства. Идват и роднините им да живеят и работят в града.

Пълни се градът с хора. Процъфтява строителният бранш. Идват предприемачи с предложение, на което не можеш да устоиш. На мястото на къщата ти вдигат кооперация на пет етажа плюс два тавански, с по три апартамента на етаж, с няколко подземни гаража и магазин. Като собственик на парцела получаваш трите жилища с най-добро изложение и разпределение, магазина и три гаража. Два от гаражите отдаваш под наем на новонанеслите се, закупили жилища, но без гаражи. Магазина въртите със синовете и снахите. Внуците изкласяват, вземат категория С+Е и започват да ви снабдяват със стока и от съседни държави.

Бакалията вече е денонощен супермаркет, изнемогвате. Идва голяма търговска верига от централна Европа, прави оферта, която не можете да откажете, купува магазина ви и на новия хипермаркет слага логото си. С парите пращаш внуците в централна Европа да следват и да се уредят, а синовете и снахите си купуват на безценица порутени къщи в селото, откъдето са купилите си апартаменти в кооперацията, построена на мястото на къщата ви. Стягат къщите, в пристройките оставят едновремешни акценти и врътват селски туризъм с изпращаните им от децата в централна Европа жадуващи за корена туристи.

Пенсионираш се и живеете с жената в най-малкия от трите апартамента. На баба и дядо колко им трябва - 50 квадрата, асансьор и магазин наблизо. Другите два отдавате под наем. На чуждестранни студенти. Кварталът е елитен, сградата - ново строителство, на комуникативно място, а това оскъпява жилищата, не са по джоба на нашенеца.

Един ден слизаш в гаража, ползван вече само като мазе, понеже отдавна не шофираш, и попадаш на някаква кутия с недигитализирани снимки. Двама възрастни на прага на къщурка на някаква павирана уличка, до бордюра - дръвче. Има нещо смътно познато в лицата и мястото, не можеш да си спомниш откъде. Разравяш още снимки. Някакъв младеж пред същата къща, младоженци пак там, предишните стари и младежът плюс жена на прага на родилно, в ръцете - вързоп с бебе... Спомняш си. Нещо стяга гърдите ти и точно преди да посегнеш за мобилния, от теб се откъсва с въздишка душата ти.

* * *

На недигитализираната снимка, л. арх., обитавани от духове мазета.

21.9.15, С.

КУ-КУ-ХАЙ 40

Над контакта в стаята
зависнал паяк.
Контактуват мрежите.

20-9-15, С.

ШОТ СТОРИ

Бяха минали първите седем на Септември.
Мнозина вече го гледаха укоризнено, а някои и съвсем открито недоволстваха. Я колко голям бил станал, а само игрите гледал, тичал навън до късно и още не можел да казва хубаво "р"! Последното хич не можеха да му простят. Голямо и сериозно момче, а да не се научи вече, роптаеха, кое време стана!

Една сутрин се събудиха, а Септември никакъв го няма. Тук Септември, там Септември... Къде ли не го търсиха, няма го.
Избягал беше. Не искаше да казва "р" и това си е.

Къде избяга ли? Ами къде, по морето.
На което казваше "моето".

(сн., л. арх., на босоногия беглец Септември обувките)

9-9-15, С.

ШОТ СТОРИ

Разправят, че мравката можела да носи до 50 пъти по-тежко от нея. Приказки! Мравът го прави, той носи товара, той опъва каиша. Мравката, като всяка истинска женска, застава зад мъжа, дава му сили, като го насърчава, показва му пътя и му казва "Браво!". Такъв е редът, откак свят светува. Другото са приказки.

(на сн., л.арх., благодарен мрав, отдавна понесъл цвете на своята мравка)

7-9-15, С.