С ТИХ НЕДЕЛЕН СТИХ

 

СТИХ НЕДЕЛЕН,
ДЕМЕК
НА ДВЕ ОЧИ:
Дреме някъде в мен един черен
човек.
Но отвън тенът му не личи.

ПЕТИФУРИ В ПЕТЪК

1. Излязох от жилището, заключих. На стълбището напредничава хлебарка вместо да се стрелне устремно нанякъде, ме стрелна с поглед и коварно остана на мястото си – на пределната близост от едно стъпало по маршрута ми надолу. Шмугнах се притеснено покрай нея. Надолу бягството беше лесно. Някъде из празнините в мен се загнезди мисълта, че не само гълъби настояват за стълбищните площадки. Още по-достоверно би било да се предположи за хлебарките. Винаги съм бил логичен и последователен, дори в мисленето си. Нямах връщане. До петък.

2. Откакто си повтарях отчетливо и безметежно като папагал думички на American English за усвояване на произношението, заизтъквах, че живея на авеню. Авенюто носи името на нелатиноамерикански революционер. И да не го знаете, в реда на нещата е – вече никой не решава кръстословици. Противоречието не пречеше да пускам нелегално самба в ушанката си. Всеки петък. Отдавна танцуването ми е петъчно и дивачно. Никакви школи не помагаха, не им дадох възможност.

3. На кръстовището два трамвая се изпреварваха. Светофари, почервенели от срам, проточиха врат да се скрият в зелените клони. Не мина номерът - минах в насрещното. Почти петък, а миришеше на потен четвъртък, на раздЕлен понеделник и бучеше в ушите като постнеделна нощ. Спомних си изтърканото до блясък бодряческо твърдение, че зад ъгъла неминуемо чака нещо ново и прекрасно. Рязко кривнах. Там-там-ти! Сърцето ми запада с трясък на югозапад. Ти се възползва и ловко се закатери по дирята му нагоре, горе, отгоре. Не те повиках.

4. Отвориш ли уста, все някой ще те чуе. Това бе доводът на баба ми да ми шшшшшшшътка навремето. За да съм станел мъж, въпреки раните, трябвало да си мълча. Чак после знаех, че е важно кой те чува. Предпочетох да ми слушат тишината - сресах струните на цигулката като на плешивец, с премятане. Инсталация. В калъфа й си спретнах (д)зен градинка. Сега чевръсто обикалям по камъчетата й на пълнолуние. Боя се само от леговището на вълка - все си мени мястото. Но пък той вие съвсем чуваемо по пълнолуние. Затова и тогава дзеня. Логичен съм, както отбелязах.

5. Предпетъчно сънувах говорещи врабчета. Трябва да дръпна шалтера на папагала. Да пристегна жицата, тоест. Класически инструмент. Навява позната атмосфера. Богатото оперение ще се стеле бавно и продължително. Като дойдеш, ще ти сервирам коктейл „Джунгла на длан”. А врабчетата ще кимат разбиращо с глави. Говоренето ще е излишно в петък.

Горещници препичат костите ни и обръщат мислите на прахан. Пръсваме се като касетъчни бомби, ръсим хербарии.

В олинели достойнство и бяла капела, бабка пъпли край опустялата катерушка в парка. Децата абдикираха от юли-люли-лейките.

Все още упорстващи в зеленилото си, листа поетично не трепват. Застиват в леден спомен.

Приклещени в омарата - задъхани врабчи души.

Паяк с вещина на рибар бавно и иззасадно засуква мрежата си около него:

Ю Л И.

НЕДЕЛНА НОСТАЛГИЧНА РАЗХОДКА ЗА БЕЗСРЕБЪРНИЦИ
(a-tribute to финикийците)

Преди доста години, попаднала в Минск, понечих да си купя сандвич. Брояща рубли с много нули, пресмятаща ги с мъка, преобръщаща ги в левове с още по-голяма мъка, се размечтах. Дощя ми се да има една паричка за всички и където и да ида, да мога да се нахраня с нея. Трябва доста силно да съм го искала, понеже днес е почти сбъднато: На света има 222 страни (цифрите са интернетски), в 15 от тях живее две-трети от населението (сигурно има някаква грешка). В 21 страни валутата е (еди-какъв си) долар, в 17 – евро (лично съм ги броила). Монетките на нумизматите по неделните площади на Лисабон, Мадрид, Копенхаген... са единствените, ненатрапчиво нашепващи романтични истории. Пътувайки, аз им надавах ухо и с лекота заменях доста евра за монети, излезли от обръщение - събрах шепа екзотични посоки.

Поддала се лениво на една такава романтична неделя, днес си направих отстрелващ Топ 10 на валутите с най-чудато звучащи имена: куна, паянга, така, лек, лемпира, гурде, бир, манат, пула и сборният отбор на всички с лъвски имена, разбира се! Лъвски са валутите на България, Румъния, Молдова, Сиера Леоне (на последната всичко й е лъвско!).

Не бих сменила ореола около мъжествения лев или веселото дрънчене на броеница от паянга (метални топчета по краката на участващи в ритуален танц в Тонга, после служили за разменна монета), или на пръв поглед ефирния лек (съкращение от името на самия Александър Македонски), срещу унисекса на тоталната пластика на кредитна карта.

Хърватската куна, например, величае с името си значението на кожата на златката – традиционно сред славяните средство за разплащане. На монетите са изсечени животни и птици, много са красиви. А на мен куна ми звучи като името на баба, която сладкодумно и умилително разказва за времена, които ще си идат с нея, а не би трябвало.

Как да не те усмихне и бангладешката „така” (според непотвърдени източници се чете и „така е”). Към въображението разтваря паст да го погълне бенгалски тигър, езикът се предава пред загадъчни имена като Ванга, Пундра, Шухма (антични държави, баби на днешния Бангладеш). През 4 в. пр.н.е. дори кръстникът на албанския лек се спънал
някъде пред Бенгал, подвил опашка и дал на заден, така и не достигайки до Индия. Инак сега вместо рупии там сигурно щяха да секат македонски денари. Добре че не станало така, а „така”!

В Хондурас всекидневно плащат дан на историята си. Лемпирата е кръстена на индиански герой от 16-и век - някой си Лемпира, опънал се не на шега на испанските конкистадори. Конкистадорите явно са го лишили от поне килограм-два месо, и не само, но пък и до днес там песото е безгласно.

И все пак фаворит ми е може би пулата. С нея бих могла да се разходя до страна с много диаманти и много суша. В Ботсуана названието на паричната единица означава живителен дъжд. В Калахари разбираш, че водата е по-ценна от всеки диамант и всяка монета.

Облекчително щеше да е в онзи далечен във времето Минск да можех да платя за сандвича с едно-две евро. Облекчително за жителите на Минск. Но аз нямаше да се разхождам наум из пет континента с някоя стара пара, неохотно извадена от диплата на потъмняла кесия, за да стигне до шепата ми.

Странно, но... Романтиката е сега в парите.

КУ-КУ-ХАЙ

(Необходим предговор):

Преди време превеждах „Кин-дза-дза”. Не казвам „преведох”, за да е ясно на зрителя, ако нещо по филма не му се „отваря”. Така де, филмът е факт, възприемането му (в т.ч. преводът) е процес. Обаче. Спомням си този филм като едно от култовите неща във време окултно. И заради оскъдицата на говорене и артикулиране в общоприетия им смисъл - на случващи общуването, на акция и реакция. И заради своеобразната поезия на грозното, както би се изказал да речем един критично настроен Грозев. Вярно, поетичен филм. И хахав.
А се сетих за него по един тормозен повод - разни мои тристишия - досущ поетични, неоразмерени нормативно, донякъде артикулирани, напълно хахави.

Това са си моите ку-ку-хай. Хай-ку пишат всички останали.

(Basta предговор!)

1. ПО-LET IT BE
Става и с едно крило,
ако се спуснеш отвисоко и стремглаво.
Достоверно си се получава почти до финала.

4. ШАРЕНО И ПИСАНО
Тя бе график.
Черно-бял бе светът й, когато
от него отпадна Той. Мат.

9. OCULUS
Една витрина ъглова ме умножава.
Пълня зъркели с околност.
Муха ме наплюва презрително и фасетъчно.

10. КОД ЧЕРВЕНО
Жълта лента – изопната панделка.
Удължена сянка – обрамчена с креда.
Бликнал живот, завтекъл се нанякъде другаде.

26. SEMI SEC/DEMI DRY
Матова като поферментирала маслина.
Отвън гладка и потна. Кубче
лед, пръски лимонени. Мартина.


(Цифрите, номериращи фрагментите, са печеливша комбинация за 5/35.
Картинката е на Aaron Schachter.)

НЕДОСЪНУВАН РАЗГОВОР

- Виж се! Толкова си хубава, а аз...

- Виж се! Толкова си обичан. И аз?

ЦЕНТРОСТРЕМИТЕЛНО

Само стъпките ми рисуваха пътища.
Мислите не клоняха наникъде.
Като клони те свиваха.

ОСТАРЯВАМЕ ГЛАВНО СЛАВНО (ИЛИ КОГАТО СИНЪТ МИ ВЪСТАНА)

Синът ми (9 г.) днес сам реши и се развърша из стаята си, събирайки в пакети и пликове играчките си от последните 6-7 г. Колички, йо-йо-та, конструктори, топки и топчета, летателни и метателни оръжия, пушки, саби, мечове и всякакви лазерщини се оказаха озаптени в торби за изхвърляне, осъдени и присъдени - да ги дадем на децата в парка, каза синът ми. В неочаквано свойствена роля тупках подире му и вадех, за да отсея... да отсея детството от любовта и майчинството? да отсея щастието си в метежа на забравата синовна? да отсея сега от минало?

В средата на Страстната седмица порастващият ми син ме свари страхливо неподготвена за календара и събитията:

той разпусна бебешорлъка си, мятайки за последно пластмасов лък (20 април 1653 г. - Оливър Кромуел разпуска парламента в Англия);

разстреля Черния Петър и гормитите си с един откос, стръвно, да не би някой да надене бронебойната... (20 април 1841 г. - Едгар Алън По публикува „Убийство на улица Морг”);

въстана срещу книжките за оцветяване и плюшките, с които доскоро разиграваше с вживяване театралността си (20 април 1876 г., избухва Априлското въстание);

изстреля се над детството, над онова умилително умалително „детенцето ми”, ококори издължен скелет в безтегловието на освободения (20 април 1972 г. - Аполо 16 каца на Луната);

яхна скейтборда си, вместо Йори (20 април 1996 г. умира Кристофър Робин Милн);

и пое нататък.

...

А аз останах тук, все тук, на пост на детството, онзи пристан, който трябва да може да посреща винаги. За всеки случай, за всяко завръщане.


20 април ХХХХ г.

СОФИЯ, ИНТЕРНЕШЪНЪЛ (МИЛО МОЕ ДНЕВНИЧЕ...)

Допреди няколко дена имах донякъде декадентското усещане, че живея почти в Париж. Приликите бяха обезоръжителни. За да съм по-точна - все едно живеех в парижкото метро: въздухът е вплътнен от невъздушни примеси и с дъх на тоалетна (но тук основно мирише на кучешка), прашното е в цвят - ту червенее, ту става златисто; графитите са лишени от въображение, но ги има дори там, където ти е немощна фантазията да стигне; насрещно седящите или вървящи се държат с теб като с невидим (не в оня песенен смисъл, че минават през теб, а че минават връз теб), като при разминаването ви почти интимно се разкрива бездънна кухост на погледа им), изход няма, има някаква sorti-ровка и биваш пренасочен (я към друга линия, я обратно, според късмета).

От два дена имам друго, донякъде упадъчно усещане - вятър на промяна, на места ураганен, премени урбан дегизировката наоколо ми. Сега чувството е далеч по-топло, почти сицилианско... За да съм по-точна, сякаш че живея в Неапол. Камарите с изхвърлени вещи пред всяка сграда с право се дуят: могат да си мерят полуостровния акцент с онези на града, който трябвало да видиш, за да може да склопиш очи. Много обикалях да открия разлики. Установих, че тук липсват изхвърлени чадъри, никнещи там като гъби след дъжд, че в подножието на техния вулкан се виждат струйки дим от него, а нашият не се вижда от драпиран смог и че може спокойно да пропуснеш виждането на Неапол - тук си мрем с отворени очи. А, да, там примитиво е вино, наздраве.

Изобщо, някак раздвоено ми е днес - уж съм си вкъщи, а такова ми е едно международно настроението. Като да ми иде да стегна куфарите, а ми стягат обръча.

София, в Деня на борбата с шизофренията

КАМЮ ЗА РАЗСЪМВАНЕ, КАМЮ НА РАЗСЪНВАНЕ

Стилът, както и поплинът, твърде често прикриват някаква екзема.
- - -

Когато някой, по професия или по призвание, е размишлявал много върху човека, стига до там, че започва да изпитва носталгия по приматите.
- - -

Забелязахте ли, че концентричните канали на Амстердам приличат на кръговете на ада?
- - -

Той скучаеше, това бе всичко. Скучаеше както повечето от хората.
- - -

Какво е чар? Начин да ти отговорят "да", без да си задал никакъв ясен въпрос.
- - -

Човек веднъж завинаги е класиран.
- - -


(из "Пропадане", превод Г. Панов
снимката е лична, от един от най-райските канали на Ам-дам)

ПРОСТО ДА МИ Е

Тиририрам - вече спя, вече ям.
Живея сносно тук,
не хвъркам вече там.
Тиририрам, ту тук, ту там...

Не ме прекрачвай само.
Избиколи, спъни се,
назад върни се.

Поправи траекторията.
Оправи вратовръзката.
Усмихни се невиждащо.

Адреналина нахъсай.
Или спомена скъсай.

Тетива опъни и се цели
дръзко
в челото ми лъснато.

Оттатък светофара кръстен
премина ли,
прекръсти се за миналото.

6.3.2011, наместо прошки

УСМИВКАТА ТИ

(Кратка сравнителна характеристика и приложения)

1. Като мощен катализатор за бръчици на отлежала радост от света, когато е споделен с теб.

2. Като завеса, при чието вдигане те лепва на стола най-причудливо зрелище.

3. Като старо вино – опива повече с аромат и нюанси, не с алкохолно съдържание.

4. Като раковина, в която е вкоренен прибоят, трябва само да умееш лекичко да нададеш ухо и вяра.

5. Като фокус – винаги бликва изненадващо изпод периферията на шапката.

6. Като стимулант – респираторен шок, вкарващ ударно живец в клетките ти.

7. Като коледно желание – къташ надеждата за сбъдване, дори когато внуците ти отдавна не вярват в Дядо Коледа.

НЕ-ОТКРИТИЯ (3)

ЛИНЕЙНА АЛГЕБРА:

Ти си ми нещото.
Аз съм ти нищо.
Аз и ти сме всичко(то).

НЕРИТМИЧНА ПОЕМА ЛИЧНА

На снощи

И колко люшнат, и пълен, и свят е света,
когато кротко и просто съм ти наоколо:
да близвам сладоледено потта
изкарана от танца по челото ти;
да се кърши гласа ми на погледа ти под шилото
от нетърпението ми гладно лъснато,
да давя в тъмно вино страшилото
на отбити надежди, по кръстовища пръснати;
залитнала, о рамото ти, не в стена
да се опра, и по леда със токче да изпиша
ронливите букви първи на двете ни имена,
но опра ли до плюса, плитко да дишам;
лековерна, намръзнала дланта ми да души
за пробойна в гарда ти и там да се врасне,
да се свре като помисъл в твоята, да се смуши,
нова орисна черта в гънките й да драсне;
А така е политнал, унесен и лесен света,
когато съм на ревера ти, мъхав като брада,
обесена и обесница, впила тиха мечта:
отляво, около сърцето ти да кълня...
Ако оттам по теб пусна филизи,
като вградена сянка ще те крепя.

МЪГЛЯВИНИ

Цяла нощ валя мъгла, слепи са сега дърветата. В бялата им слепота черни мислите ми кретат.

Цяла нощ мъглата трупа. Натежала, утринта с лакти вън се доизбута от съня.

Откъм опакото на клепачите спомен някакъв затлачен... бавно кадър си прорязва: син, и пясъчен, и злачен. Ето лек за остра язва в сипналата се мъгла – споменна, но синева.

НЕ-ОТКРИТИЯ (2)

Вие си виждайте бръчките

с просто око,

аз ще си ги гледам

с неговото.

Oblivion

Той, раят, все е змийско обиталище.
Препуснала, далеч от него вия,
а бързам пак във твоето свърталище
от вълчи усти ближни да се скрия.

ЕДИН ДЕН В БРЮЖ

На пътя от Брюксел за Брюж, който е най-живописно да се измине с влак, виждам бели крави. Опулвам им се като на бели лястовици у дома и с поне толкова смисли ги натегвам. Пък изобщо не се сещам, че си е в реда на нещата в тази страна на шоколада, и белия.

Пристигаме в Брюж към 11 ч. и тутакси хлътваме в неговото си време – то е нещо встрани и отвъд оразмерителните системи. Така, на междата, усещам, че не мирише на нищо, няма никакво ухание, с което да се запозная, както ми е обичаят на ново място.

Та, в 11,30 ч. Брюж няма аромат, но има цвят, много цвят: отгоре засвожда брик (препечена тухла), нещо като под образуват жълто, червено и зелено (кленовите листа не са се разбрали, но разногласията им са съвсем хармонични), а по средата се вие кафяво и сивкаво – реката, поставила се като палитра за отраженията на всичко наоколо, дори и нашите, пришълските.

Към 13 ч. светско време отнякъде силно замирисва на шоколад (от кафяви крави), много гъст и блестящ аромат, виещ се на струйки, течен.

В 14 ч. в носа прониква и си прокарва цял тържествен булевард безупречно благият дъх на масло и канела. Не, не на бисквити, те са ронливи. А този аромат е мек, кадифен, окръглен и диплещ се. Всъщност може би е на най-прясната, топла и вкусна бисквита, която я има само в ума на майстора сладкар, който някъде зад ъгъла твори вкусотиите си.

Докато все повече се втактуваме в ритъма на градчето, не спираме да си сверяваме усета с часовника и към 15 ч. пригладняваме. Сега Брюж е с аромат на вряло и кипяло минестроне, а на цвят – като бухналата усмивка на италианеца, собственик на кръчмето.

Сигурно вече беше към 16,30, когато слънцето вън омеси всичко и метна аромата му при лодките в каналите. За краткото слънцестоене тук (има-няма три часа) успяхме да озарим градчето с хилядите си щастливи усмивки и към 17 ч. привечерта лъха единствено на щастието ни.

Увиваме го във пушек от зимните комини и го магьосваме вещо в чаша испанско вино (така де, Брюж е един Brujas на езика на фламенкото).

П.С. Тук паяците имат за какво да завидят на дантелите!

(Из „BBB (Beni-Brujas-BruXXXL)”, ноември 2010)

АБРЕВИАТУРНО ОТКРОВЕНИЕ (ПОДСЛУШАНО)

Албена Христофорова (А. Х.) е влюбена в Георги Господинов (Г. Г.).


...Пак. Или, може би, в лирическия герой на Г. Г., или, предвид уклона й към телесното, в и двамата.

И си спомня А. Х. студентските си коридори и кривулиците на съдбата... Тогава в Софийския университет (СУ) тя ходела извънредно и допълващо на Теория на литературата при Никола Георгиев (Н.В.!), където обаче вместо да се възползва от драматургично удалия й се случай на близост до Г.Г. (БФ), тя пълнела сетива с изящна мисловност.

Пак по него време, като че да нагнети напрежение по линията на трагическите вини, А.Х. пристанала на бивш СУ възпитаник – творящия в областта на хумора и сатирата Г. Г. (СлФ). Повлякло я е словото, излиза.

На А.Х. сатирата не й се разминала. На Г.Г. (БФ) му се разминало АХ-кането.

Оттогава минали години, както шлагерува градът, изредили се доста Д.А., С.С.С., П.С.Т., М.И., Е.Х.А. и Й.О.К. в живота на А.Х., но тя си записвала, и поуки си вадела. Според една такава извадка не бива да се бъркат инициали с инициации.

И тя била склонна и в готовност да поправи грешката, само момента чакала.

И ето! След толкова шлагерни години и любови/разлъки днес на А.Х. й е празнично: тя посреща Новата година (ЧНГ!) с Г.Г. (БФ).

Обратното, подразбира се, не е валидно.

НЕ-ОТКРИТИЯ (1)

Едно неочакване никога не е свито и сгушено, никога не е на кълбо, настофърчено, наежено, настръхнало, ръбато. Неочакването винаги е разстлало се, гладко и равно, сито и ширнато като тепсия.

В едно неочакване няма как да се удавиш. Неочакването е спокойно, леко хладно на пипане.

Неочакването не може да те застраши с искане или изискване,
не може да те препъне, не може да те връхлети, разплаче, сащиса, разсмее.

В неочакването не можеш да утолиш жажди.
То не вика подире ти, нито срещу ти. Неочакването е възпитано.

Неочакването не се влияе от климата – не умира от студ и в най-полюсното самотуване,
не го парва и най-горещият копнеж.

Неочакването е уравновесено, балансирано, хармонично. Цялостно и самодостатъчно, ненакърнено и ненакърнимо. Неочакването няма пробойни, пролуки, просвети.

Неочакването няма послевкус.

Неочакването е съвършеното нищо.