Хубавите ябълки...

Вярно, излъчиха го по БНТ, вярно, аз на такива градивни репортажи вяра не давам, но тази вечер ухо дадох. И сега съм усмихната, щото:
Един видинчанин иска да дари на Хаити два тона ябълки. Човекът е отгледал ябълки, това има, това дарява. Да е имал пазар за тях, щял е парите да даде, знам.
Жеста посрещнал друг човек (нарочно имена не слагам, те никак не са важни!), който заявил, че ще преведе в пари пазарната равностойност на двата тона ябълки по сметката на БЧК, която организация официално ще направи дарението на Хаити за пострадалите от труса.
Та, парите ще отидат да помогнат, а ябълките - в домове за деца и възрастни хора.
Някак сигурна съм, че хубавите ябълки сега който трябва ще изяде. А случката така ме усмихна, че нов сорт ми се ще да кръстя: хаитянска превъзходна!

UPSY-DAISY

ЕК - ПЕЛТЕК

Не се интересувам от политика, особено от т.нар. вътрешна. Занимават ме неща като езици, история, психология, кино, фантасмагории. Тази седмица обаче като на кино на непознат език ни бе представена една история от областта на фантасмагорното. Само дето наистина истинска (карах сина ми да ме щипе, докато гледах репортажите).
Една жена на приблизително моя възраст с приблизително моето образование (филологическо и икономическо), оказала се по волята на случая на поста външен министър на страната ми, се кандидатира за европейски комисар (ЕК).
От виденото и чутото около кандидатурата (прилагам малко снимков мат`риял) ми стана ясно следното:

1. Моята езикова гимназия дава отлична подготовка и по английски.
2. Не е задължително да декларираш всичко в годишната си данъчна декларация.
3. Некнижовното произношение е в реда на нещата.
4. Винаги можеш да не отговаряш, когато те питат. (Те все ще спрат да питат в един момент.)
5. Тайорът е евъргрийн, блондинките не са.
(6. Футболистите ни са европейци.)

Като тегля чертата и предвид кризата на пазара на труда, изваждам следното трамплинно заключение:
Трябва ми месец на село, за да овладея некнижовното произношение, желателно нейде около ятовата граница (може и с гадже от регионите, но пък ще се разсейвам много), малко уроци по тенис, мъгляви пасажи в сивито и нов тайор, и съм готова за кандидат за ЕК. Щото за футболист ми е късно.

Нужни са ми подписи за кандидатурата. Моля, не се свенете.



http://www.youtube.com/watch?v=EZcZLvGaZ5Y
http://www.youtube.com/watch?v=gQ7Ltg59-DQ
http://www.youtube.com/watch?v=bN-l7GLKE7E

Servus!

П.С. Останаха ми синини от пощипванията на сина ми и горчив вкус в устата. Но пък нова седмица - нов кандидат за ЕК!

реалната моя проекция

През последните месеци преживявам някаква моя си революция (инволюция, щото вътрешна), а още по-напоследък - и ускорена (засилена отвън). Вече не се потрисам от факта, че т.нар. ми реално битие изтлява все повече, че досегът ми с физическото, телесното, вещественото става все по-спорадичен (пък инак си тежа в обувките и никак не ставам по-нетленна). Отчитам, че икони не са нещо, свързано с иконопис, а са начин за себеизразяване; че усмивката ми не отзвънява в нечии уши и очи, а е графема (ми начи станах графист!). Вече като кажа "виртуалии", казвам го като адресна регистрация за местата (места?), в които битувам (битувам?) през найсет-найсти от времето си. В Skype пак си пробутвам любимото: "Чао, отивам да се реализирам он стрийт", ама вече не ми е смешно. Вицът с виртуалния секс, в който се пита "Виртуален какво?" ми покълна преди 15-ина години, дори брадата му вече не боцка.
Като прочетох онзи ден обаче за "офлайн престъпления", критичната маса бе надхвърлена - дойде ми в повечко; и се усетих мега демоде, старина от 20-и век, такава една с тяло, крака, ръце, цици (офф, как прежалва жена тази точно реалност!), набор от органи, стада от клетки... Офлайн престъпления явно и най-паче са престъпленията, по традиция досега определяни от вехтия Наказателен кодекс като... ми "престъпления". Сега са обособени в подмножество и са офлайн такива.
Мигом това, което съм свикнала да вземам за "себе си", чието отражение избягвам понякога в огледалото, а друг път нарцистично снимам, с което се фръцкам, което храни хедонизма ми древен и динозавърски, това, което по законите на физиката влиза във взаимодействия, за да отговори на действието с равно по сила..., кожата и косата, в които нечии офлайн пръсти търсят пристаните си... Моето, смятано за реално, телесно и насладително опипваемо "аз" мина офлайн.
Така с една опорна точка ми преобърнаха света. Ще си го дъвча и усвоявам това продължително. Ще съм ли "оф", или ще ми се размине? Последният ми късмет във фейсбука (още една "любовна квартира") гласи: You've got to get online, honey. If only for the porn. Ник`во порно иначе!
Докато обаче рия пъртини през този си транзитивен период, вече си бия главата над семплизми от сорта: Какво става с изрази като turn on, да речем? Вероятно ще трябва да се ъпдейтна и да моля: Turn me off! (За FO е ясно, там е леснина.) Как да кова глаголи и производни - все вонливи и пъшкащи излизат - офлайнвам се, офлайнване... Да акостирам ли в дихотомията он-оф, да се раздвоявам ли "Онлайн или офлайн, това е въпросът?", или да наситня тази двоичност и да заложа на "три - за щастие", "и трите, дядо попе", "тези три неща", "дор три пъти", три-ум-фалната арка, тройной одеколон, шв. 3, Третия свят, 3D... Или на четири...
Кръст-о-пътно ми става. God is offline. Соу ем ай?

сценична треска... за дялане

Вчерашните ми Радини вълнения бяха породени от публикация, която алармира за поредното безумие - читалище гони от сградата си театър. Собствениците на сградата, в която се помещава "Сълза и смях", читалище "Славянска беседа", изискват космически наем от трупата, за да продължи да играе в селенията му. Пфу. И двойно да вдигнат цените на билетите, пак няма как сметката да излезе...
Аз съм от редовните и редови зрители, склонна съм и давам доста пари за театър, не ме интересуват задкулисията, бързо забравям чутите от приятели и познати клюкини. Но дори на мен ми се избистря, че въпросът не е в непосилния наем, нито в точно тези пари. Щото нали, да, собственикът си е в правото (кривото) да стопанисва сградата според както му се хареса и изобщо не по шекспировски...
Чудно ми е каква ли читалищна дейност люто се вихри там? Щото доста само(на)деен е този акт на стопанисване и управленско решение на г-на Райжекова. Едно време имаше театрална студия "Бончо Урумов", може и още да я има, стои й е рекламата (http://studia.hit.bg/info.htm). Това ли ще е новото огниво?...
Нямам представа може ли да се направи нещо. Знам, че съм зрител и си искам театъра. Театрите. Сцените. Спектаклите...
И билетите! А напоследък Мелпомена все повече се зазижда в храма си - мисия незвъзможна е да идеш на касата на Народния днес и да си купиш билетче за днес. И за утре не можеш. И за до края на месеца. "А за другия", питаш с фалцетно гласче. "Е, не, ще обявим датите на представленията след седмица, елате тогава." И отивате. И няма билетчета. И така е не само с последния спектакъл на Крикор Азарян, (светла му памет, за много ми е отворил мислите), така е и за Камен Донев, за Баташов, за Куркински... Въпреки че зрителите си излизат от някои от постановките им. Преди седем-осем години залите бяха празни. Сега няма празно място... в схемите за спектаклите. Но пък често влизам с покана от познати. Такива покани са част от квотата на залите. Често немалка част, а още по-често за такива покани не се плаща...
Странно се навърволват безумия. И все от умни шапки кроени. Я една аватарска фантазия: повикът "И в дъжд, и във вятър - пак на театър", познат ни от соца, се ъпдейтва транспарантно по фасадите на възрожденските огнища на културата - читалищата, а самодейците им заиграват на вощеници "Изгубена Станка" и "Злочеста Кръстинка"...

не знаех, че така трябвало

Някак оказва се, че блогове се пишели основно политизирано, с ясна позиция, изобщо с позиция, а не така от нищото подхванато, неясно, мъгляво, нерешително, споделително... Открих свои познати от различни времена и нрави на живота си, та и от частта с журналистването ми така наречено, които пишат блогове. Хора, които уважавам или съм уважавала, а сега не знам, щото не сме заедно. Това го казвам, за да обясня, че не съм против, просто ми стана странно. А аз не знаех. Мислех, че мога да си пиша, както си говоря, щото нали имаме нужда от артикулиране, приказване, изприказване, лакърдиене, обдумване... Иначе одумването си го имаме всякак и под път и над..:)) Та, не знаех, че трябва да имам позиция по актуалните политически въпроси, особено вътрешните. Пък аз нямам. И дори ми е особено вътрешно да нямам. И пак да се имам ча четящ, слушащ и чуващ, смислен, виждащ и реагиращ човек. Но пък имам отчетлива липса на позиция и асоциално развято нежелание до мен да достигат онези мръсни пени, както ги беше нарекъл един яркоперест публицист (перест е от "перо", не от "оперение"). Ми странно си е... Никак не съм правилна. Ама това е.

Песничка за нищо, но от сърце

Уж добре посрещнах Новата, но се събудих твърде рано. Не знам какво да правя с деня си. Стои ми като подарен, уж шарен и искан, а някак като пачуърк седи, чудиш се откъде да го подхванеш... Слънцето навън никак не е Васильовденско, рекордите по топло отново са само температурни, топлинките си трудно споделяме... Кухо и кънтящо ми е отвътре, като че ли, тайно от мене си съм се надявала на нещо, а съм получила само опаковката му.