DEEP BLUE

то

дори

вече не посяга към пердето,

което

да подръпне леко встрани

и да се взре нататък,

към Нивата на чудесата,

където

избяга хлапето,

за което

така обичаше да се грижи

момичето със сините коси,

чиито

коси сега са сиви,

чиито

очи избеляха от взиране,

чиято

къща остана заключена,

а ключът - под изтривалката -

ръждяса от неидващи иманяри.

момичето със сините коси,

чието

синьо сега е много

навътре,

надълбоко,

наневидимо,

за където

няма карта

дори

то

С., 27-3-14
(снимка - Радостина Драгостинова)

УЧА СЕ ДА КАЗВАМ "НЕ"

"Не" е отговорът.
А въпросите са:

- Къде ми са детските книжки?

- Питат ли ме де зората...

- Will you still need me, will you still feed me...

- Имате ли огънче?
- Quo vadis?

- Какво ти става?

- Ти мене уважаваш ли ме?

Първите седем. Те са най-важните, знам.

С., 26-3-14.
(на снимката - застаряваща хипи двойка във фаза postdenial)

КУ-КУ-ХАЙ (25)

нямо зейнала
пощенска кутия
няма ми я благата вест


С., 25-3-14

ШОТ СТОРИ

Виж се колко си остарял
и сив

след зимата! -

подхвърли
към поцепилия се асфалт

джанката,

цъфнала в бяло,
и кръшно се разсмя,

ръсейки

върху му

светло витилиго

за доказателство.

С., 23-3-14
(снимка - доказателствен материал, л.а.)

СЕМПЛИ РЕЦЕПТИ

ЧАЙ

Ритуалът на пиене на чай, колкото и източен да е, винаги може да е и разточителен. Идеалното му време е в превалата на зимните следобеди или премалата на есенните утрини.

Основни съставки: чай.

Задължителни съставки:
порцелан - 2 ч.ч.
топъл разговор - почти догоре (леко разклащате, колкото да улавя отраженията, не бъркате с лъжица)
ръце - 4 бр.
мед - на тънка струйка
лимон (резен) - 2 бр.
(да останат усмивки и на масата)



Отчайването идва тогава, когато се отделиш от чая.

С., 9-3-14
(семпли рецепти - от лат., "прости упътвания")
(на снимката: ефект от чая)

ШОТ СТОРИ

Нещата вървели добре до едно време - двамата братя пазили, пазили, пък заспали. Малкият брат хитрец чоплел орехи, а когато ламята дошла за златната ябълка, метнал й се и я направил своя жена. После и къща направил, досами ябълката.

А тя така останала неизядена. С времето не само златото й потъмняло, ами се съсухрила и спекла. И досега стои на клона, червена от срам, и току въздиша по времето, когато ябълките били най-обикновени ябълки, ламите - най-обикновени змии, а жените нямали нищо общо с тях...

Ех, райско време!

(на снимката, заблуден нар нарцисист в ролята на опазена златна ябълка)

С., 8-3-14