Search This Blog

Monday, November 29, 2010

БУФОНАДА




Що за ден, в който ме води кошмар, през който крещя: "Полиция! Полиция!" и се събуждам, шепнеща със сухи уста "полиция..." Кой ще го иска такъв ден? За какво му е? Да му излязат сметките ли?

В огледалото ме гледаше нещо като жена на видима възраст около 52.

На път за училището на сина ми ме осени: Едно време ходехме с ученически чанти, които изписвахме с имената на забранени групи, изхабявайки единствените си писала - писалките. Сега ходят с раници, изрисувани, шарени, пъстри, непътуващи заникъде.
Съм стара чанта.
И си нося раничките.

На ъгъла се блъскат метафори: клуб на "Атака" и "Първи софийски коледен цирк". Що за съревнование и кой раздава лакомствата?

А някои във вторник харесват блондинки.

Saturday, November 13, 2010

ЖЕНА С КЪСМЕТ, И ТО КАКЪВ


Жена с късмет съм. Съзнавам го и си го признавам.
Понеча ли да кривна нейде през просото, винаги се намира кой да ме вкара в правия път. Втурват се отвред, сякаш само това чакали, като услужливи джуджета и на бърза ръка слагат край на разни мои ненавременни и неуместни подпърхвания, непремерени и нестилни залитания. И ме спасяват. От самата мен дори ме спасяват!

Бившият ми мъж, да речем, ми се притече на помощ съвсем навреме. Търпеливо ме научи да се издържам сама, да си стъпя на краката, да работя на три-четири места, да си гледам, храня и възпитавам детето, а не да чакам той да работи и да носи вкъщи. Направи ме самостоятелна, гъвкава, държелива. Направи ме можеща и независима!

Голямата ми любов, по която загубих дъх, който никакво последващо йогистко дишане и практики не успяха да възстановят, ме превъзпита светкавично. С няколко откосни лекции ме изтрезви по теми като звезди за сваляне, мечтания кренолинени и бели рокли на зряла възраст. Върна ме в реалността. И слава богу, че както се бях залетяла, току-виж се опаря! А така – кратък полет, зависване в безтегловието и ускорено приземяване. Звездите са си за небето, прав е човекът. Покрай него прозрях същинския потенциал на еманципацията и го усвоих в интензивен съботно-неделен вечерен курс. Здрав разум, умереност на копненията и живеене за мига правят от крехката сама жена обект, недосегаем за подривания. Пак покрай него научих, че принцовете са измислица на импотентни художественотворци, но пък спокойно мога да купувам и подарявам бели коне. Важното е веднъж да се окопитя, да не живея из филмите, които превеждам и да разбера, че виното е за пиене и само един мъртъв език търси в него истини.

С разни гаджета пък, междувременни и съпътстващи гореупоменатите колоси, овладях тънкостите: вече си плащам сметката, макар все още понякога с подканяне; влязох в час какво е dutch style; възпитах се да очаквам цветя, ако съм си купила добър разсад, да споделям козметичката и педикюристката си, а също и епилатора си. Накратко, отърсих се от всякакви ала женски егоистични лични неща. Усъвършенствах се в това да се оправям сама!...

Рядък късмет е това, рядко щастие - да попадна на такива хора. Благодарение на тях съм свободна, независима, самостоятелна и зряла, лишена от егоизъм, трезво мислеща. Те изиграха ролята на трите солидни кита, на които се крепна светът ми.
Добре че широк е светът и спасение дебне отвсякъде.

Wednesday, November 10, 2010

ЛИСТ БЕЗ ФЕРЕНЦ




Есента отпътува нанякъде. Събрана в огромни найлонови чували и качена на неугледни камиони. Инкогнито.
Дърветата останаха без есен по себе си. Колебливо им е - разголени или разпътни са клоните им.
В ниското, до стволовете, в пощаденото от циганите, се гушат кучета.
Пролайват летните ми помисли. Не хапят.
Замирисва на пръщина и младо вино. И пием за нетърпеливите си сетива.
За търпеливите подготвяме дръвници.