ХОРА И ЛИЦА

има такива хора в живота ти
дето влизат у теб
и правят разни неща

или нищо не правят

засядат някъде,
пресядат ти,
не можеш да ги махнеш,
защото не  можеш да ги намериш -
нямат лица,
само някакви черти,
които си забелязал,
а другото не си

хора без лица
Лицето Х. или Лицето У.

а огледалниците им,
снабдени с лица, са вън -
срещаш ги понякога
и се чудиш какво общо имат
с онези вътре

нищо общо нямат,
казваш си, има някакво объркване

лица без хора

тези вън ти съобщават случки -
лица от новините.
с тези вътре си играете на случки,
докато пораснеш.


С., 28-7-2014

ШОТ СТОРИ

Имало едно време една Ева - хубава и местна, разправят из притулените балкански махали. (Щото тя Ева не е изолирано райско понятие, някакъв елитарен концепт, наложен свише на долната земя, ясно е.) Та, имало едно време една Ева и тук. Всичко текло по мед и масло, още от напролет си ходела дибидюс из двора и си свиркала. (Понеже не знаела, че е гола, та да й подсвиркват другите.)

По Петровден обаче станала ябълката... Минели ли край двора, на прегладнелите ергени им щръквали адамовите ябълки от преглъщане. Първо обрали клоните, нависнали през стобора, но една нощ един се прехвърлил и вътре, и станала тя каквато станала.

Тук версиите на местните се разминават. Според някои за всичко бил виновен най-малкият брат, щото накрая и той заспал, но по-мъдрите друго рекли: "Природа е това, не можеш й се меси! Орехите чак есенес стават, къде ще пазиш със зелени орехи ябълка Петровка!"

Ева, както му е ред, била пратена - добре облечена - някъде вдън села роднински, за назидание. А ябълката полека-лека изсъхнала, за утеха на тримата братя, които дружно и с облекчение я отсекли наесен. Последната ябълка, съща евина глава - дребна, свита, почервеняла от срам - тупнала на дръвника. (По тези краища френски не говорят.)

И понеже не била хубава, яли я червеите.




А., 23-7-15