ЯНУАРИ - 4

"След мен - и потоп!",
рекла зимата.
И си тръгнала.

С., 26-1-16

***

ще разпоря търбуха
на зимата.
с нейните висулки по нейния корем
ще дращя,
ще поря хастара й,
ще точа прежълтяла злост.
и после ще се дръпна
за да гледам
как изтича карантията й,
освободена.
как се изтъркулва налапаното топло,
погълнатото без сдъвкване слънце,
на горещници петите неизбягали;
ще се дръпна
и ще потривам ръце
в доволство
край огъня пирувайки
със вътрето на зимата.


С., 24-1-16

НЯКОЛКО ПРИМЕРА ЗА ПО-ОСОБЕНИ УПОТРЕБИ НА ИДИОМИ В СЕЗОНА (С ОГЛЕД НА БЛИЖНИЯ)

Според полуофициална статистика всяко второ домакинство прави поне по един Снежен човек през зимния сезон. Предвид сезонно нарасналата популация на ближния и в опитите си да го проумея, поразрових се с чисто научен интерес в езика и изразните средства на въпросния. Споделям първи наблюдения.

"Тури му пясък!" - чест израз на прошка между Снежни човеци.

"Пиян морков" - невесела игра между търкулнали се глави, зле скрепени от творците им.

"Ръсене на сол в текилата" - елегантен начин да се отърват по-рано от нежелан Снежен човек в компанията.

"Под бяло да легнеш!" - благопожелание, отправяно обикновено към Снежка, с подчертан фертилен компонент.

"Очи - въглен, вежди - гайтани" - реалистично описание на физически белези на средностатистически индивид, което сме привнесли, опоетизирайки.

"Като бял човек" - обичайният отговор на въпроса "Как си?"

"Всяко чудо за три дена" - садо-мазо успокоение между родители на непослушен Снежко.

"Да ти окапе носът от студ!" - традиционно благопожелание за добруване и здраве.

"Паднал с февруарския сняг" - жаргонен израз на декемврийски ветерани за младок.

"Да ти скроят шапка" - израз на загриженост и добри чувства (топли е мръсна дума).

на сн., л. арх., първичният бульон, от който е произлязъл ближният Сн. човек

С., 17-1-16

ЯНУАРИ - 3

Снегът е като зъбобол -
връхлита в петък вечер изненадващо
и парализира уикенда.

С., 16-1-16

ОТ ШАПКАТА

ЕЛИНСКИ МАЙСТОРИИ

***

Има една главоблъсканица за кораба на Тезей. Чак "парадокс" са я кръстили. Накратко, корабът взел да остарява и да се скапва, но понеже бил важен (вж. и мита), заменяли сдалите багажа дъски и чаркове с нови, и така постепенно подменили всичко. Но тогава - на здрава глава болест - изникнал въпросът: Е ли сега това същият прочут кораб на Тезей, или не е? Ще ли е достоен за ежегодното поклонническо плаване до Делос, няма ли? Нататък ако отидела мисълта, още по-заплетено ставало: Ако пак съберат и отново сглобят подменените чаркове, ще получат ли кораба на Тезей, онзи първия?

Какво излиза? Подменяш старо повредено с ново подобно, за да поддържаш една идея* работеща? На ниво функция тази подмяна върши работа, но на ниво символика... трудна работа. Това - при корпуса на кораба.
При корпуса на аз-а (ти-то и пр.) на здравомислещ начеващ физиолог Х. му щуква, че след като има пълна смяна на всичките ни клетки през 7 г., аз-ът отдавна не е онзи аз. А не е нужно да си Ошо, за да се сетиш, че тази постоянна изменчивост е катартичен коз. "Аз не смогвам да се (о)позная, вие искате от мен да отговарям за себе си!" (Затова "Пу за мен!" е игра.)

С времето (въпреки всевъзможните подмени) корабът на Тезей спира да плава, парадоксът остава. Ако опаралелим с физиологията, функцията запада, символът зависва.

Та, като кажат, че времето лекува, имат предвид, че поправя. Подменя разбитото сърце с непомнещо такова, дъвчещите зъби с усмихващи се такива, неуслужливия мозък - с нехаещ... Майстори ни. Бавно и постепенно ни поправя. Днес оправи това, утре - онова... Докато накрая съвсем ни оправи.

***

Островите са мястото, където ни е мястото. Правени сме за островитяни, сигурно е! Бил той вътрешен, или картографиран, на острова някак всичко е изключение от правилата, можеш да си позволиш всичко.
На елина от островите му е позволено да си упражнява английския върху нас, например. Отиваш му в кръчмата, която му е в къщата, ядеш му рибата, която е сготвила жена му, пиеш му виното (от лозето му на съседния остров), накрая му плащаш византийската сметка, оставяйки континентален бакшиш, а той ти вика: "Тенкю вери мац!" "...Пис-пис-пис," отговарям аз, упражнявайки пък котешкия си.

***

Преди много години, като малка, бях чула от баби, че е добре да се гълтат костилките на маслините. Вярно, и те не бяха наясно точно за какво се прави, ама от бабите си знаели, че добре било, правеха го.  Твърдяха, че и да не помогне, няма да навреди, защото костилките се разтваряли в стомаха.
Аз пък винаги си представях как покълва тази костилка в тумбака ми (вече знаех, че там бебетата покълват), пораства, пробива си път и от пъпа ми се показва и хуква нагоре дръвче. Много ми беше интересно да видя как някой филиз тръгва от пъпа ми, ама и много ме беше страх. Повече ме беше страх, отколкото ми беше любопитно. Затова дори когато се решех да глътна, избирах най-дребните костилки. Не знам не ги ли поливах достатъчно там вътре, но никога не покълнаха и аз си ходех с най-обикновен и скучен пъп, като всички останали, с немаслинените баби.
Сега, след много години, гледам как един грък пийва узо, мезвайки маслинки, и как прехвърля в уста костилката, дълго-дълго, изцеждайки всяка капка аромат и масло от нея, а маслиновата му кожа се отпуска все повече с всяка следваща глътка, и в очите му покълват гъвкави филизи, а клоните им пълзят към мен; и си мисля, че бабите са били прави - голяма сладост и голям ищах е добре да се преглъщат. Покълват невидимо.


***

* идея - от idea- през лат. от гр. idea "форма, вид, изглед на нещо; концепт"

на сн., л. арх., кораб на Тезей и кораб на Тезей прим



К-С., 11-1-16

ЯНУАРИ -2

Звуци от стържене на лопати,
кашлица на двигатели
и тракане на зъби
на бял фон
край къщички и дворчета.

С., 5-1-16

ЯНУАРИ

Не знаеш какво да го правиш.
Мнозина говорят за него.
Изглежда пълен с тайни.
На вкус е странен.
Чакаш дълго,
докато стане поносим.
Наченеш ли го,
искаш да свърши по-бързо.
Нерядко ти прави скомина.
Понякога е толкова красив,
че името му се топи в устата.

Януари е райска ябълка.

М., 3-1-16

ДУХЪТ НА НАШАТА КОЛЕДА

"Не искам да ставам цар!", дочу се писък отдолу, после изтрополяване, като от бързо и безпосочно щуране, после обратно - трополене, писъци...

"Не искам да ставам цар, не искам...", пищеше искрено, макар и клиширано, млад и задоволително начетен плъх. Млад, защото дори не помнеше времето на предишната дератизация, иначе щеше да има едно наум, а начетен - понеже бе гризал на воля не какво да е, а книгите ни, от немай-къде свалени в мазето.

Да си беше останал на книжна диета, и статуквото би си останало, но явно му бе писнало от духовна храна и, в крак с тренда, се бе отдал на разгул. Което го и издаде. Една предколедна сутрин, като слязохме в мазето за кутиите с играчки за елхата, открихме, че освен понагризаните джуджета, плячка на нечии зъби са станали и складираните ни дрехи. Естествените материи бяха предпочетени. Споделихме със съседите, оказа се, че и те имали проблем с гризачи - я дрехи им яли, я куфари, я мазилка.

Веднага бяха взети мерки и повикани съответните служби. Именно обясненията на дошлите специалисти бяха разбунили духовете долу. Ние, също в тренда, искахме максимално хуманно решаване на проблема. За което бяхме готови да платим повече от добре и бяхме повикали фирмата с най-високите цени. Дошлият баш спец, след авторитетно мълчалив оглед и на моменти многозначително вдигане на вежди, обясни, че макар името - дератизация  - да звучало на непросветените като зловещо дране, те не били някаква си средновековна пасмина, а действали модерно, хуманно и стилно. И детайлизира процедурата: на няколко места в мазето ще бъдат поставени специални, ненатрапващи се на двукраките му ползватели, кутии. В тях щяло да има още по-специални, привличащи четирикраките му ползватели, вещества. На надигналия се в очите ни резонен и неизречен въпрос той отговори с мъчно прикривана гордост: "Мумифицират се. Сигурно сте чували, като при фараоните..."

Чуло бе и плъшешкото войнство, разбира се, то и в стените имаше уши, но не можеше да разбере какво точно го очаква. Начетеният обаче бе наясно. Той ли няма да знае какво е мумифициране! Не само бе изчел древноегипетските легенди в семейното ни мазе, ами сигурно и редовно ги препрочиташе, тъй като липсваха цели коли. (Лично аз подозирах, че бе изял с корите и "Цар Плъх", но нямах доказателства, тъй като кашонът с художествена литература бе най-навътре и най-отдолу, затиснат от по-висока литература.) Вместо да се зарадва на честта фараонска, книжният плъх заоглася мазето с категоричния си отказ от царствено отношение. Търчеше напред-назад и с тревожен набат се мъчеше да убеди останалите, че да те мумифицират може и да е царствено, но никак, ама никак не е хубаво.

Отношението на масите към книжните плъхове - буквални и преносни - винаги е било еднозначно и лишено от нюанси. Опашатите го игнорираха.

След ден кутиите бяха поставени.

След три слязохме в индианска нишка с децата и още 2-3 съседи да видим какво става.

Нищо не ставаше. Нищо не изтрополи. Нищо не се чу.

Дори на децата стана ясно какво е гробна тишина.

Когато по Коледа съседката пращаше мъжа си за кисело зеле долу, чух я да казва:

"Слез в Долината на царете."

Изобщо, в изказа ни се появи известна изтънченост, доза черен хумор и нужната завоалираност на намеците. А към мазите си всички пристъпяхме някак благоговейно, като към царски покои.

Сега очаквам с нетърпение първите дни на Новата година, когато експертите обещаха да дойдат и да отнесат кутиите. Тайно и нехуманно, но по човешки, се надявам поне книжният плъх да се е скатал някъде. В чуждо мазе, разбира се. (Подозирам, че в кашона със "спам" книжнина не може да не е попаднал на "Живот след смъртта", но се надявам да не намеря доказателства.) 

С., 30-12-15

на сн., л.арх., пример за хуманно отношение към безкраки и неми