ЩО Е ТО?

Мъничко, зеленичко,

напъпило, неразлистено,

тъничко и крехко,

жилаво и тихичко,

напевно и усмихнато,

заради което си купих

любимия (му) парфюм?

То е то!

28-4-13
 

НЕЩО КАТО...

Докато обуздавам фантазиите си
и седлая мечтите,
препускам през мислите
и броя дните,
докато ситня боса и неумела
в кухнята,
редя цветове във вазите,
ролки - в буклите,
докато стягам копнежи
и пристягам корсети,
дали ще забележиш,
че погледът ми свети
от хляба, който ти меся,
и проблясва ножът,
който ти подавам -
кротка и тревожна -
с острото към мен?


26-4-13

ИЗ "ПИТАНКИ-РИТАНКИ"

...и как да му кажеш, че нощем

галиш лицето му

още
и въпреки всички несрещи

и после всички раздели,

стиснали устните бели

и старост в косите посели,

в длани, останали смели,

топлиш сърцето му

още?

24413

ЛЕЙЗИ СЪНДЕЙ ДЖАЗ

sunday afternoon

засега само той е after

като афта

в устата ми зрее aftertaste

после ще наболва тъпо някъде между зъбите

(someday, sunday),

с които съм те захапала,

и мъдреците,

по които все не полепваш,

а можеш с лекота

(jazzzzz)

да ми избиеш зъбите

и, обезоръжена, да се ширне усмивката ми

(before&after)

след пладне в
sunday

after noon

before moon

ЗВЯРЪТ

Прегладнял е още със събуждането. Би те изял целия, веднага. Едва ли ще дъвче, ще преглъща едрите късове. После с дни ще смила.
Устата му е пресъхнала. Вече не помни откога е толкова жаден, жаден за всичко. Само и само да пие.
Гърлото му едва се раздвижва в спазъм.
Той се протяга да докопа нещо. Пак. Наред, каквото дойде. Да присвои всичко за себе си иска.
Той е светкавичен. Спринтира главоломно, не се бои, че ще бъде чут.
Вдига много шум. Но за кратко, просвистява за миг.
Докато се усетиш, мъртъв си някъде в червата му.
Заситил си го.
Той е звярът.

Петък.


19.4.13

ПРЕДСУТРИН Е НАЙ-НОЩ

все някога идва сутрин, в която трябва да се събудиш, рече си нощта и се напрегна да отвори клепки. беше научила от сънищата на хората, че за да съмне, трябва да се появи светлина и че тя идва, като отвориш очи.

и други странни неща беше научила нощта, но сега точно всичко й се изпари от ума, така силно се бе съсредоточила да пусне светлината в себе си.

първо напрегна черния хребет на планината, който запука и се залюля от напрежението, устните му побеляха от усилието и нощта усети ярка пронизваща болка. тя, разбира се не знаеше какво е чувството, терминът й бе познат от хорските сънища.

после заразмърдва коритото на реката, утаило пластове индиговочерен мрак в недрата си; лентата й забълбука, разпръскваща ослепителни сребристи искри. нощта ослепяваше.

костите й, скелет за милиардните сънища на планетата, запращяха като пред разлом.

нощта се цепеше себеотдайно...

пък аз продължавах да сънувам това, което искам да ме развидели, и не ми пукаше колко нощи ще усмъртя така, давеща се в изтеклия им мрак.

пък аз сънувах теб. наяве.

 

2413