С ТИХ НЕДЕЛЕН СТИХ

 

СТИХ НЕДЕЛЕН,
ДЕМЕК
НА ДВЕ ОЧИ:
Дреме някъде в мен един черен
човек.
Но отвън тенът му не личи.

ПЕТИФУРИ В ПЕТЪК

1. Излязох от жилището, заключих. На стълбището напредничава хлебарка вместо да се стрелне устремно нанякъде, ме стрелна с поглед и коварно остана на мястото си – на пределната близост от едно стъпало по маршрута ми надолу. Шмугнах се притеснено покрай нея. Надолу бягството беше лесно. Някъде из празнините в мен се загнезди мисълта, че не само гълъби настояват за стълбищните площадки. Още по-достоверно би било да се предположи за хлебарките. Винаги съм бил логичен и последователен, дори в мисленето си. Нямах връщане. До петък.

2. Откакто си повтарях отчетливо и безметежно като папагал думички на American English за усвояване на произношението, заизтъквах, че живея на авеню. Авенюто носи името на нелатиноамерикански революционер. И да не го знаете, в реда на нещата е – вече никой не решава кръстословици. Противоречието не пречеше да пускам нелегално самба в ушанката си. Всеки петък. Отдавна танцуването ми е петъчно и дивачно. Никакви школи не помагаха, не им дадох възможност.

3. На кръстовището два трамвая се изпреварваха. Светофари, почервенели от срам, проточиха врат да се скрият в зелените клони. Не мина номерът - минах в насрещното. Почти петък, а миришеше на потен четвъртък, на раздЕлен понеделник и бучеше в ушите като постнеделна нощ. Спомних си изтърканото до блясък бодряческо твърдение, че зад ъгъла неминуемо чака нещо ново и прекрасно. Рязко кривнах. Там-там-ти! Сърцето ми запада с трясък на югозапад. Ти се възползва и ловко се закатери по дирята му нагоре, горе, отгоре. Не те повиках.

4. Отвориш ли уста, все някой ще те чуе. Това бе доводът на баба ми да ми шшшшшшшътка навремето. За да съм станел мъж, въпреки раните, трябвало да си мълча. Чак после знаех, че е важно кой те чува. Предпочетох да ми слушат тишината - сресах струните на цигулката като на плешивец, с премятане. Инсталация. В калъфа й си спретнах (д)зен градинка. Сега чевръсто обикалям по камъчетата й на пълнолуние. Боя се само от леговището на вълка - все си мени мястото. Но пък той вие съвсем чуваемо по пълнолуние. Затова и тогава дзеня. Логичен съм, както отбелязах.

5. Предпетъчно сънувах говорещи врабчета. Трябва да дръпна шалтера на папагала. Да пристегна жицата, тоест. Класически инструмент. Навява позната атмосфера. Богатото оперение ще се стеле бавно и продължително. Като дойдеш, ще ти сервирам коктейл „Джунгла на длан”. А врабчетата ще кимат разбиращо с глави. Говоренето ще е излишно в петък.

Горещници препичат костите ни и обръщат мислите на прахан. Пръсваме се като касетъчни бомби, ръсим хербарии.

В олинели достойнство и бяла капела, бабка пъпли край опустялата катерушка в парка. Децата абдикираха от юли-люли-лейките.

Все още упорстващи в зеленилото си, листа поетично не трепват. Застиват в леден спомен.

Приклещени в омарата - задъхани врабчи души.

Паяк с вещина на рибар бавно и иззасадно засуква мрежата си около него:

Ю Л И.

НЕДЕЛНА НОСТАЛГИЧНА РАЗХОДКА ЗА БЕЗСРЕБЪРНИЦИ
(a-tribute to финикийците)

Преди доста години, попаднала в Минск, понечих да си купя сандвич. Брояща рубли с много нули, пресмятаща ги с мъка, преобръщаща ги в левове с още по-голяма мъка, се размечтах. Дощя ми се да има една паричка за всички и където и да ида, да мога да се нахраня с нея. Трябва доста силно да съм го искала, понеже днес е почти сбъднато: На света има 222 страни (цифрите са интернетски), в 15 от тях живее две-трети от населението (сигурно има някаква грешка). В 21 страни валутата е (еди-какъв си) долар, в 17 – евро (лично съм ги броила). Монетките на нумизматите по неделните площади на Лисабон, Мадрид, Копенхаген... са единствените, ненатрапчиво нашепващи романтични истории. Пътувайки, аз им надавах ухо и с лекота заменях доста евра за монети, излезли от обръщение - събрах шепа екзотични посоки.

Поддала се лениво на една такава романтична неделя, днес си направих отстрелващ Топ 10 на валутите с най-чудато звучащи имена: куна, паянга, така, лек, лемпира, гурде, бир, манат, пула и сборният отбор на всички с лъвски имена, разбира се! Лъвски са валутите на България, Румъния, Молдова, Сиера Леоне (на последната всичко й е лъвско!).

Не бих сменила ореола около мъжествения лев или веселото дрънчене на броеница от паянга (метални топчета по краката на участващи в ритуален танц в Тонга, после служили за разменна монета), или на пръв поглед ефирния лек (съкращение от името на самия Александър Македонски), срещу унисекса на тоталната пластика на кредитна карта.

Хърватската куна, например, величае с името си значението на кожата на златката – традиционно сред славяните средство за разплащане. На монетите са изсечени животни и птици, много са красиви. А на мен куна ми звучи като името на баба, която сладкодумно и умилително разказва за времена, които ще си идат с нея, а не би трябвало.

Как да не те усмихне и бангладешката „така” (според непотвърдени източници се чете и „така е”). Към въображението разтваря паст да го погълне бенгалски тигър, езикът се предава пред загадъчни имена като Ванга, Пундра, Шухма (антични държави, баби на днешния Бангладеш). През 4 в. пр.н.е. дори кръстникът на албанския лек се спънал
някъде пред Бенгал, подвил опашка и дал на заден, така и не достигайки до Индия. Инак сега вместо рупии там сигурно щяха да секат македонски денари. Добре че не станало така, а „така”!

В Хондурас всекидневно плащат дан на историята си. Лемпирата е кръстена на индиански герой от 16-и век - някой си Лемпира, опънал се не на шега на испанските конкистадори. Конкистадорите явно са го лишили от поне килограм-два месо, и не само, но пък и до днес там песото е безгласно.

И все пак фаворит ми е може би пулата. С нея бих могла да се разходя до страна с много диаманти и много суша. В Ботсуана названието на паричната единица означава живителен дъжд. В Калахари разбираш, че водата е по-ценна от всеки диамант и всяка монета.

Облекчително щеше да е в онзи далечен във времето Минск да можех да платя за сандвича с едно-две евро. Облекчително за жителите на Минск. Но аз нямаше да се разхождам наум из пет континента с някоя стара пара, неохотно извадена от диплата на потъмняла кесия, за да стигне до шепата ми.

Странно, но... Романтиката е сега в парите.

КУ-КУ-ХАЙ

(Необходим предговор):

Преди време превеждах „Кин-дза-дза”. Не казвам „преведох”, за да е ясно на зрителя, ако нещо по филма не му се „отваря”. Така де, филмът е факт, възприемането му (в т.ч. преводът) е процес. Обаче. Спомням си този филм като едно от култовите неща във време окултно. И заради оскъдицата на говорене и артикулиране в общоприетия им смисъл - на случващи общуването, на акция и реакция. И заради своеобразната поезия на грозното, както би се изказал да речем един критично настроен Грозев. Вярно, поетичен филм. И хахав.
А се сетих за него по един тормозен повод - разни мои тристишия - досущ поетични, неоразмерени нормативно, донякъде артикулирани, напълно хахави.

Това са си моите ку-ку-хай. Хай-ку пишат всички останали.

(Basta предговор!)

1. ПО-LET IT BE
Става и с едно крило,
ако се спуснеш отвисоко и стремглаво.
Достоверно си се получава почти до финала.

4. ШАРЕНО И ПИСАНО
Тя бе график.
Черно-бял бе светът й, когато
от него отпадна Той. Мат.

9. OCULUS
Една витрина ъглова ме умножава.
Пълня зъркели с околност.
Муха ме наплюва презрително и фасетъчно.

10. КОД ЧЕРВЕНО
Жълта лента – изопната панделка.
Удължена сянка – обрамчена с креда.
Бликнал живот, завтекъл се нанякъде другаде.

26. SEMI SEC/DEMI DRY
Матова като поферментирала маслина.
Отвън гладка и потна. Кубче
лед, пръски лимонени. Мартина.


(Цифрите, номериращи фрагментите, са печеливша комбинация за 5/35.
Картинката е на Aaron Schachter.)

НЕДОСЪНУВАН РАЗГОВОР

- Виж се! Толкова си хубава, а аз...

- Виж се! Толкова си обичан. И аз?