Разполовени са дърветата в размисъл - да се жлътнат ли по последна мода, или традиционно да си зеленеят? Везните колебливо се накланят ту-ту. Ако изберат жълтото, по последна мода, наистина може да е последна - историята помни много такива случаи. Ако се придържат към зеленото статукво, може да доскучеят. Ако се жлътнат, няма ли да се окаже прибързано хукване след нетрайна приумица? Останат ли си зелени, ще ги нарочат ли за консерватори, неспособни да се променят...
Раздвоението много им личи - някои от клоните им, по-напредничавите явно, вече жълтеят категорично, някак нафукано обърнали гръб на зелените си събратя, един вид "Какво ли разбирате вие от сезонните тенденции!". Зелените обаче са мнозинство и короната цяла някак се опитва да прихлупи авангардистите, да ги скрие от външния поглед - редно е разправиите да си остават у дома.
И едва след залез, потопени в синкавото мастило на подраняващите вечери, спорът утихва и излеко се дочува само спетият напев на листата: "Тук сме. Още сме тук..."
***
Есента е неусетна разделителна линия,
препъни камък за здравия разум,
философски камък на трезвия избор.
С., 23-9-17
на сн., л. арх., видове препинателни знаци, вид Х: летни многоточия
