ШОТ СТОРИ

Нямало едно време...

А през топлите месеци изобщо нямало време, когато пейките да бъдат оставени на спокойствие да си гледат пейчестата работа. Непрекъснато им се навъртали всякакви, сядали или стъпвали по тях, намирали се на приказка или на мълчанка, на табла или дори на шах. Патова била ситуацията - по дъските на пейките рисували или чегъртали букви, но не ги оставяли и за миг сами,  да прочетат посланията или да разгледат татуировките си. Шум, народ, групи, ята, глутници - по цял ден. Ще речеш, нощем поне си отдъхвали и си правели я пижама парти, я вечеря на улични лампи, но не. Не ги оставяли на мира - току легне някой да спи на тях, свие се под тях, кацне на облегалката и...

А пейките и те душа носят. И те жадуват да останат насаме, да се отпуснат, да се видят със свои, да побъбрят спокойно, а защо не и да се повеселят.

Едва когато дошъл ноември, дошло и приказното време. Време на дълги сенки и къси дни, на забързани крачки и коси погледи, време на празни алеи и тихо, време на изстинали плочници и осланени листа. Това вече било тяхното - на пейките - време. Най-сетне си отдъхнали. Започнали да се събират, да си ходят на гости и изобщо да ходят коя където иска, необезпокоявани, необитавани, нередени от никого.

Живнали.

Разбира се, открили и театралния сезон. Сега всяка есенна сутрин отбрана публика се събира на най-новите постановки, притихнала и почтителна, зажадняла за култура.

на сн., л.арх., пълна зала на премиерата на "Пейка", по Гелман, със звездите на парковата трупа, утринна постановка,

С., 7-11-15

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

(политическа приказка)

"Мечтая да заспя за сто години, като онази другата принцеса, от приказката. Не, не заради принца, който ще дойде да ме събуди, той така или иначе няма да ми се размине. Иска ми се като нея да отворя очи и всичко отдавна да го няма. Царството да е обрасло в храсти и дървета, из него да бродят само зверове и да го оглася само птича глъч, а царят и царицата - деспоти такива! - да са мъртви. Да са мъртви и всички царедворци, тези ужасни слагачи!..."

В такива мечти се била унесла девойка с принцесешки вид, будна гражданска съвест и склонност към решаване на проблемите насън... Когато на пътя й изскочила жаба.

"Ами ако това е принцът, от приказката? Я да нацелувам жабата, да се обърне на принц и да му кажа да не бърза да идва да ме буди, докато не измрат всички царедворци, до крак!"

И като започнало едно целуване на жабата...

Опака поука:

Всяка приказка е добра, щом ще има целувки за жабите.

С., 6-11-15

КУ-КУ-ХАЙ 41

Дърво къпе есенна сянка
в зеленото море.
Жалба за младост.



С., 4-11-15

NO-ЕМВРИ, 3 ДЕФИНИЦИИ

Запасяване на дробовете със слънце
и поръбване на душата със златно
е ранният ноември.

Рахатно време за бездомните
и надежди на припек
е ранният му следобед.

На една кука плетена
и рехава примка за есента
е.

3-11-15, С.