МИКРОФОНИИ

Говоря по телефона със сина ми.
Пита ме ще ходим ли на море.
Доволен е от отговора.
Не благодарен.
Говоря по телефона с майка ми.
Пита как съм.
Добре съм - много, щото сама - за малко,
не искам нищо повече.
Доволна е от отговора.
И благодарна, че съм добре.
Говоря с него по телефона.
Не пита нищо.
Казва, че ме чака.
Доволен е от отговора.
И двамата сме благодарни.

Между ушите ми се застигат всички наши гласове и ехтят,
главата ми гръмва от звуци, и съм добре, повече от добре.

Батерията на телефона пада
от толкова обичане.

(на снимката - вид любовна мрежа; сн. личен архив)

22-8-14

ДА ТИ ИЗЛЕЗЕ СМЕТКАТА - АКСИОМАТА

(равносметката, месец след)

На 44 е вълшебно.

Знам доста, мога достатъчно.

Вписвам се в дефиницията за "златно време": вече знам и още мога.

На 44 е безметежно.

Дори не понечвам да гоня Михаля, не се напрягам, ако нещо не става.

И да е кофти, продължавам нататък, не ми пука -
все едно съм си изпила хапчетата.

На 44 съм като сторъкия Шива.

Въртя домакинство, помагам на още две, работя на три места,

нося четири дини под две мищници...

На 44 съм свободна за бъдещето и от миналото.

Не правя планове дори за утре. Планирам само това да продължи да е така.

А към миналото овладях онзи поглед,

който само като му отправя, то кротко се запътва на майната си,

без да го пращам гласно там (лоша карма, ако му го кажа лично).

На 44 съм влюбена.

...до пети, до нокти, до фонтанелата.

Летящо, пърхащо, оперено съм влюбена. Като на 16.
Но с броня, познала много пътища, ями и ПТП-та.

На 44 съм 4Х4.

Мога необходимото, спокойно и плавно достигам предела на възможното, служа дълго и предано. Някои нанагорнища качвам със засилка, други - с леко задъхване, но съм надеждна. Понякога се налага да остана на трупчета, но после излизам от гаража в пълния си блясък. Рискувам разумно, но мога да докарам и шемет от висока скорост.

На 44 проумявам по кожата си невидима за огледалото аритметика: докараш ли я до такова  4 Х 4, неизбежно резултатът е 16. Проверки приемаме всякакви. И не бързайте, смятам дълго да остана на 44, когато всичко е тук и сега. И е равно на 16.

Щото равносметка е да ти излезе вярна сметката.

(на снимката: купища време държа в ръце, личен архив)

С., 20-8-14

КАК СЕ ОСТАРЯВА - ТЕОРЕМАТА

(опитът за равносметка месец преди)

Не остарях на 40 г., както би било ред и очакване. А и отдъхване, идващо с изпълнилото се предположение, че вече преваляш билото и започваш да старееш.

Не. Дори в това не успях от първия път. Още 3-4 г. се закрепих на онази отровна, подмолно обнадеждаваща междина, в която като че ли времето е спряло. Седи, уловено във фината, незабележима за диоптрите на зрелостта мрежа от бръчици покрай очите - те са от усмивки. Седи там и не помръдва.

Но след това заседяване, като изстреляно от изнервена тетива, времето полетя стремглаво, двойно по-бързо, тройно по-устремно.

И се приземи,

заоравайки надълбоко около устните,

окопа се

в стиснатата им, незаличима с никое вино и от ничия ласка недоволност, в буренилата незнайно откъде начумереност,

слегна се

в онези завинаги видими коловози - неуспоредни, като разкрачени, по които с неохота, се отдалечи младостта,

вряза се

в синорите, стиснали в капан устните и шията, и очертали единствената възможна посока - старостта.

Тя невинаги ни се получава с първия опит.

Трябва да имаш очи за нея, за да я видиш, трябва да повярваш в нея, за да я дочакаш, старостта.

Това е тя - отказ да бъде спряно времето.

(на снимката - един от сезонните стражи на времето; личен архив)

С-С., 20-6-14

ДВОЙНО Ку-Ку-Хай (27)

(repete)

Месеците си играят на прескочи-кобила.
Сезоните - на топло и студено.
Годините - на Сляпа баба.

Седмиците ни разиграват "тука има-тука нема".
С дните скачаме на ластик.
От часовете губим на бесеница.



С., 14-4-14

ШОТ СТОРИ

От страст като по списанията

се раждат бебета като кукли.

Безкръвно.

С., 12-8-14

ФАКТОР 3+2

Нямам обяснение защо пазарът е заринат с всякакви продукти за слънцезащита, а липсва и най-елементарен лунозащитен крем.

Като че ли излагането на прякото въздействие на Луната и гледането й с невъоръжено око има по-малко пагубни последици за здравето и изобщото психофизическо състояние от излагането на слънце! И въпреки това слънцепредпазни мазила, пръскала, очила и скрийнове има всякакви, защита от Луната - никаква.

А щетите по кожата, всеки знае, са далеч по-бързопреходни от тези под кожата.

Продължителното излагане на слънце може да ви докара световъртеж и работнически загар, които бързо отшумяват. Продължителното подлуностоене обаче води до трайни изменения: безпричинна наглед тъжовност, меланхолно възприемане на света, трудно сдържан копнеж да се пристъпи от обратната (неслучайно наричана още "тъмна") страна, депресивни и сродните им състояния, и обща унесеност, обилно подхранвани от периодичното безсъние.

Народната медицина донякъде помага. Вредните последици от наивното и непремерено излагане на Луна се тушират с високоалкохолни напитки по схемата: 3 едно след друго по време на и 2 - след луносъзерцание. Иначе казано - лунозащитен фактор 3+2.

Не отчитат традиционните лечители обаче човешкия фактор. Съседът Геле, дърводелец трето поколение (отскоро - мебелист), носи на пиене, респ. носи на луноизлагане. Виждала съм го на балкона да зяпа към луната по цели нощи. Но как зяпа? Ами подковано зяпа, с подготовка, солидно опрян на народната традиция зяпа. Гледа, гледа и удари едно, пак гледа - пак... И никаква Луна не го хваща. От народната медицина е.

Аз обаче да нося, да нося... колко да нося - три чаши вино. Но фактор 3 не действа, с 3 само си я вливам Луната. + 2 е същественото в рецептата, те я давят. И така, при мен народната медицина е безпомощна. Затова ми се иска да се появи най-сетне на пазара адекватен, съвременен продукт.

Все пак Геле е един, а що са лунни нощи, разгеле, все са пред мен!

С., 11-8-14
(На снимките: постепенно и уж безобидно проникване на Луната при несведущи за съветите на народната медицина; казват също, че "да ти се подпали чергата" не било свързано с огън)