ОБЯСНЕНИЕ СЪС СРОК НА ГОДНОСТ

ЗА ИНТОНАЦИОННАТА СРЕДА:  "...че щастието трябва да се търси, то никога не идвало самО!" Поколението на 70-те раснахме с този рефрен, щото поучителен.

Като се смениха десетилетията, казвах, че ми звучи като "Който не работи, не трябва да яде".

ЗА НИРВАНАТА: Много години след като ровех из люцерната, а все трилистно ми беше и недовършено, попаднах на един човек. С него каквото и да правех, не исках да правя друго, с него където и да бях, не исках да ходя другаде, с него ми беше довършено, изпълнено, заситено,  окръглено, достатъчно, спокойно, свойско. С него ми беше точно. С него ми беше у дома.

Бях зърнала четвъртото листо.

ЗА ГЛУПОСТИТЕ: Когато човекът ме изоставяше, имах нужда от CPR - нямах въздух, вътрешности, обоняние и осезание, изкървявах. Оргазмът бил малката смърт. Глупости!...
Но никога не хуквах да ровя трескаво за четвърто листо, не бягах да се спасявам с друга трева. Тъгувах, че не съм избраната аз да бъда такова листенце. Обвинявах се в неспособност, неестетичност, непригодност, не... Плачех, давейки другите три листа. Тъпчех околната флора...
И пак никога не зачеркнах този човек, не се отказах да вярвам в пълнотата на щастието, което ми носи, идвайки при мен. Когато - тогава, колкото - толкова, ако реши да дойде...
Абе, чий беше този текст, че щастието не идвало самО? Глупости!

Идва и си отива, когато му щукне. Аз го посрещам или отпращам, според каквото мога да понеса в момента.

ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО: С остаряването се нагодих да оцелявам и без CPR, когато човека го няма. Него много рядко го има. Сигурно ходи да заформи карето другаде.
Забелязала съм, че има много кучета, които се справят съвсем добре на три крака. Дори припикаването при мъжките е убедително. В градска среда обаче. Природозащитниците гледат да оставят в резервати така осакатени четириноги, защото в естествена среда шансът им за пълноценен живот е минимален.

Оцеляването не е естествена среда.

ЗА СРОКА НА ГОДНОСТ: Свикването да живееш без нещо насъщно е характерно за режимите - на управление, на хранене, на тренировки. Отскоро мисля, че влязох в режим на хербаризиране на онова щастие, пълнокръвното. Разтворила съм една дебела Библия и се готвя да пъхна между страниците й трилистието си, защото започна да повяхва. Поне да опазя спомена.
В режим на хербаризиране не съм напуснала надеждата, че щастието пак ще идва, че онова четвърто листо ще се появява понякога. Не съм. Само дето много се боя, че вече няма да пасва на хербаризираното ми щастие със своето зелено.

Отровно зелено ще е, като всичко с изтекъл срок на годност.

Затова още малко ще се озъртам с надежда. Още малко, докато има зеленко в трилистната детелина. Преди волю-неволю да се простя с онова "у дома". Преди да изсуша живеенето в Битие 20:13. "И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом..."

На снимката: режим на преглъщане на времето след изтичане на срока му на годност.

София, 17-5-13

ПРЕДСТАВЕНИТЕ И ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО

Не разбирам от математика. Но от политика още по-малко разбирам. Вчера имаше от двете, затова се хващам за математическата сламка.
Според цифрите на онези проценти, в следващото Народно събрание няма да има:
- мой представител
- представител на колежка университетски преподавател
- на приятелка художничка
- на един приятел от Музикалната академия
- на роднина писател
- на любим образ, творец на свободна практика
- на близко семейство от турското етническо малцинство
- на един приятел гей
- на четирима познати емигранти из Европа
- на един адвокат
- и на карикатурист
- на фризьорката ми

И пак според статистиката, влиза, т.е. ще има
- представител на продавачката в малкия магазин на площадчето
- представител на автомонтьора ми
- на прабабата на сина ми
- на фейсконтрола в известно столично заведение
- на пенсионираните ми родители
- на инструктора ми по фитнес

Не че съм ги питала всички тези хора, не, те сами ми споделиха.

Освен че не разбирам от политика, аз и бавно и мъчително мисля - два дена мислих над споделеното, за да си обясня все пак в какво се очаква да участвам.
Като тегля чертата излиза, че ще тукувам в държава, в която на сцената вокс попули ще бъде артикулиран от гърло:
- продажно
- застаряващо
- бабаитско
- отчаяно
- затова пък мускулесто и наперено,
а публиката се очаква да зареже аудитории, четки, пера и ноти, да загърби предпочитания, мечти и творчески импулси и да се поклаща в подобаващ ритъм.
Много обичам театъра, но се надявам това представление да се играе на празна зала.
Така де, поне да имаше кой да ги фризира малко от малко, колкото да не се излагаме пред чужденците, а то...

Иначе аз без фитнес мога, а и магазинчето никак не го обичам - все има едни миришещи, блъскащи се хора, често псуват невъздържано, пък и за какво ми е автомонтьорът, като колата вече не ме устройва, самолет ми трябва.

Гледайки горните списъци, не мога да не се съглася с това, което ми казват да мисля: това е победа на демокрацията. На демоса, на говоренето на димотики, а койне... Е, кой не слуша, няма право и на думата, ни на представители в парламента.




 
(на снимката, от интернет, практическо приложение на демокрацията, от гр. народовластие, пред парламента, от фр. място за разговори, с помощта на рупор от упор)


14-5-13

сенчице моя

Сянката ти ме издебва изотзад.
Надвисва над мен.
Застига ме.
Захапва ме.
Първо нагълтва левия ми крак - глезена, бедрото, нагоре.
Нататък се докопва до слънчевия сплит, гърдите, наченати отляво.
Изчезвам на късове.
Изядена.
Сянката ти ме поглъща.
От мен не остава почти нищо.
Оставаш ти.


А сега кой ще ти хвърля светлина?

6-5-13