Преди ден-два, на йога сме, инструкторката обяснява как ще работи залата през почивните дни. Американката е изненадана: "Почивни дни, какви почивни дни, пак ли?!..." Пита жената какъв празник е, казвам й за азбуката... "Аха, сирилиса", опитва се да каже тя и вече е почтителна.
Та, за сирилисата ми е думата.
От няколко години, наближи ли 24-и май, все ми е гадно. Сега разбрах що: щото свързвам празника на азбуката ни (те нека си й викат славянска писменост) с чезнещата просвета и култура и със смазваща неграмотност. Пък тя кирилицата няма нищо общо с неграмотността. Ми да. Можете да сте неграмотни на какъвто език си щете, и обикновено бива точно така. Не познавам никого, неграмотен на български, пък впечатляващо грамотен на други езици. И изобщо впечатляващ. Нищо, че те за кирилица казват: "Няма да пиша на български, щото ми е по-лесно на латиница.".
На 24-и май честваме азбуката си ("Нашето А, Бе, Ве, Райно, кой го написа?"), кирилицата, графичната система, онези изографисани букви, на които се опитват да са грамотни и просветени около 300 млн. души по света. Ние сме домът на кирилицата. Добре е да си я своим и стопанисваме, но ако не е с грижата на добър сайбия, тя може и да се изнесе.
Азбуката ни е красива и загадъчна, има история, носи магията на превръщането на нуждата в естетика. Кирилицата е примамлива, различна, тя е секси, дори есемесът на кирилица по е романтичен. Кирилицата е музика, дори от клавиатурата на компа пак звънка, тя е рисунък, можеш да я гледаш само; и без да я разбираш, пак радва.
Пред Народната библиотека (национални са отборите по футбол) има изписани букви от глаголицата, на асфалта, на площадчето. Калиграфски изваяни с бяла боя. Деца играеха на нещо като дама с тях, внимавайки да не стъпят по линиите им. Който стъпи, изгаря.
Ей това искам за празника: да се заиграваме с буквите, не да ги газим.
С., 23-5-16
Tuesday, May 24, 2016
Friday, May 13, 2016
Sunday, May 8, 2016
ОПАКИ ПРИКАЗКИ
Веднъж татко Дъжд страшно се ядосал на сина си -
не слушал и по цял ден бесувал навън. Прибере се за малко да хапне, и пак хваща улиците. Обикаля квартала, че и в съседните се заседява. Трудно се излизало на глава с него, особено напролет - не го свъртало вкъщи, не можел да се спре на едно място и да кротне.
Една събота в началото на май, когато малкият Дъжд се прибрал, казал му:
- Следобед можеш да излезеш, но най-много за час. Всички са вдигнали ръце от теб! Имай мяра, не може по цял ден да си на улицата. Поиграй си час и - вкъщи! Закъснееш ли, не ми се прибирай изобщо. Заключвам и оставаш вън.
Разбира се, улисан в лудории, малкият Дъжд съвсем забравил кога да се спре. Усетил се, чак като захладняло и вече никак не му било до игри, но колкото и да тропал и мрънкал пред дома, строгият Дъжд не го пуснал. (Той наистина държал на мярката и дисциплината, "Всяко нещо - с времето си", обичал да повтаря.)
Тази нощ малкият Дъжд останал навън. Що рев било!... Останал вън и на следващия ден, и на следващия... Седмица се мотаел по улиците, щуреел и ядосвал хората с невъздържания си нрав.
Разбира се, намерил си и приятели. Като се съберели цяла тайфа, положението ставало неудържимо и хората с дни ходели вкиснати, а от врявата, и не само, градът заприличвал на един италиански град... Как му беше името?
Станело ли му много мъчно за дома, малкият Дъжд избухвал в сълзи, и тогава наоколо му наставал истински потоп. Но спомнел ли си за големия Дъжд и здравата му ръка, бързо решавал, че така си е по-добре. Тогава спирал да бесува и се успокоявал. Покатервал се на някое дърво, скривал се в листата му и оставал там с часове.
Успокоявали се и хората и грейвали в усмивки.
С., 7-5-12
(снимка, л.арх., грейване след Дъжд)
не слушал и по цял ден бесувал навън. Прибере се за малко да хапне, и пак хваща улиците. Обикаля квартала, че и в съседните се заседява. Трудно се излизало на глава с него, особено напролет - не го свъртало вкъщи, не можел да се спре на едно място и да кротне.
Една събота в началото на май, когато малкият Дъжд се прибрал, казал му:
- Следобед можеш да излезеш, но най-много за час. Всички са вдигнали ръце от теб! Имай мяра, не може по цял ден да си на улицата. Поиграй си час и - вкъщи! Закъснееш ли, не ми се прибирай изобщо. Заключвам и оставаш вън.
Разбира се, улисан в лудории, малкият Дъжд съвсем забравил кога да се спре. Усетил се, чак като захладняло и вече никак не му било до игри, но колкото и да тропал и мрънкал пред дома, строгият Дъжд не го пуснал. (Той наистина държал на мярката и дисциплината, "Всяко нещо - с времето си", обичал да повтаря.)
Тази нощ малкият Дъжд останал навън. Що рев било!... Останал вън и на следващия ден, и на следващия... Седмица се мотаел по улиците, щуреел и ядосвал хората с невъздържания си нрав.
Разбира се, намерил си и приятели. Като се съберели цяла тайфа, положението ставало неудържимо и хората с дни ходели вкиснати, а от врявата, и не само, градът заприличвал на един италиански град... Как му беше името?
Станело ли му много мъчно за дома, малкият Дъжд избухвал в сълзи, и тогава наоколо му наставал истински потоп. Но спомнел ли си за големия Дъжд и здравата му ръка, бързо решавал, че така си е по-добре. Тогава спирал да бесува и се успокоявал. Покатервал се на някое дърво, скривал се в листата му и оставал там с часове.
Успокоявали се и хората и грейвали в усмивки.
С., 7-5-12
(снимка, л.арх., грейване след Дъжд)
Subscribe to:
Posts (Atom)