Search This Blog

Wednesday, May 21, 2014

"ДА БЪДЕ ХЛЯБЪТ БЯЛ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО"

Палнаха ми и на мен фитила за "трите причини, поради които ще гласувам".
Ами, не, благодаря, едва ли ще гласувам.

Но ако бих, трябва да е мотивирано:
Бих отишла да гласувам...
...защото едни избори са чудесен повод да поизчеткам от прахта едно от правата си, които дори мъж балканец и син пубертет не могат да ми отнемат. Бих гласувала, за да упражня правото си на глас. Казват, че упражнения му е майката, за да се постигне убедително добър вид. Правото едва ли прави изключение, то също трябва да поддържа форма, да се упражнява, за да не залинява и атрофира. Демек, бих отишла да гласувам заради спорта, излиза.

...защото ме стряскат, че на тези избори ножът е опрял о кокал - въпрос е на живот или Евразийски съюз. Пък аз държа да декларирам къде не ща да ме пращат пак. За информиран избор прибягвам до четива, а те изобилстват. Особено убедителни са играещите по русофилската ми струнка текстове, цитирам  "Лично ние не сме русофоб, но можем да станем  и със сигурност ще станем, ако националните предатели ни принудят да избираме между Европейския и Евразийския съюз." Увещанията са, че ако ида да гласувам, ще успея да наклоня везната в една от двете страни. За мен е новина, че такава везна има, още повече - че е равнораменна. Демек, бих отишла да гласувам, щото нещата са сведени до отиграното: ние/те, добро/лошо, "Левски"/ЦСКА, БСП/СДС... и да паднем, и да бием... Така излиза.

...за да се размотая с повод из стария квартал, свидно място, където бях по-млада, по-усмихната, по-изпълнена с надежди. Бих отишла, за да вляза пак в онова училище, в което детето ми прощъпулваше в абеве-то си, наоколо щъкаха съседи, с които се поздравявахме по име, а родителите ни с радост поддържаха общите части между къщите в едно от многото карета с къщи, които вече ги няма... Демек, бих отишла да гласувам заради носталгия по надеждата, излиза.

Отварям скоба за лирическо отклонение. Пътувайки малко из ЕС през април-май, нагледах се на плакати, призоваващи ни да гласуваме за едикогоси. Почувствах се равноправна и неделима част от нещо голямо, спокойно и хубаво. Това, разбира се, се дължеше на хубавите места, през които минавах, и на доволните от живота си в тях хора, а не на плакатите за изборите, нито щото наистина бях част от това, не, разбира се. Въпреки известната приповдигнатост, да не кажа гордост, от това, че и аз, и хората,  край които минавам в няколко страни, ще гласуваме сходно и сродно. Стига лиризъм.

Впрочем, в общоевропейския процес на размисъл се намесиха с апломб и акцент господа като Юнкер, Шулц... Екзотични имена, атракция за паневропееца. Не обещаха нищо същностно ново, нито спасително, но подкрепиха онова усещане за избор от типа "и да паднем, и да бием".

Аз не съм ни социолог, ни политолог, никакъв -лог не съм.
Те, повечето -лози, са полози... Аз съм една средно интелигентна средно представителна средностатистическа домакиня на средна възраст и като тегля чертата, излиза, че ако гласувам, то би било:
- за спорта
- за да се поровя с носталгия из загубени надежди
- за да се залъжа, че имам избор.
А де се е чуло и видяло домакиня като гореописаната да спортува или да има време и ищах за носталгии и залъгвания?!

...И е странно що никой не пита за трите причини да не гласувам. Може би се смята, че да не гласуваш е нещо, за което не е нужна мотивация? Пък на мен ми се струва, че да се откажеш от правото си, да се окажеш без избор и да заровиш надеждите, си е една доста непренебрежима мотивация.

Да, едва ли ще гласувам на тези избори.
Щото вече дъвкахме мотивацията от стария виц: "...Абе гласувам, но с отвращение." На предишните избори.
Щото дори наказателният ми вот не достига никого. На повечето избори.
И щото отдавна "да бъде хлябът бял" в тази част на Европа е достатъчно. За повечето хора около мен е и повече от достатъчно, но е съвсем недостижимо. Чрез никакви избори.

Своеобразно мерило за европеизацията ни се оказа една реклама отпреди години: "С какво пере Европа?". Тогава и по нашите магазини "пуснаха" същите прахове. Само че не ни казаха за европейското предпране. А трябваше. Щото ние още сме на предпрането - седим накиснати и чакаме. Следващите избори.



С., 20-5-14

(на снимката: традиционният резултат на вкисване чрез традиционна бактерия;
цитатът в заглавието е от стихотворение на Ст. Цанев)

Friday, May 16, 2014

КУ-КУ-ХАЙ 28

Спрях да ходя по врачки,
когато минах на безкофеиново кафе.
Вече всичко беше ясно.









(Снимка с продуктово позициониране и без станалата излишна врачка.)
С., 16-5-14

Sunday, May 11, 2014

VITIS (non ti muovere)

Притискам се о теб,
вия се по тялото ти,
заплитам възли в корена ти,
пълзя върху ствола ти,
премятам ластари през ръцете ти,
листя из слабите ти места,
усуквам се около ти
като лозица,

а ти не мърдай,
да не смачкаш филизите,
да не разкъсаш лианите,
да не разбиеш главината,
да не скършиш леторастите,

че тогава
кой ще ти напива соковете,
кой ще ти поднася гроздовете си,
кой ще ти пълни чашата с вино,
кой ще ти пази сянка
на короната?




















(Бележки под черта:
1. vitis (vitis vinifera) - лоза (съотв. културна/европейска лоза), на един вече мъртъв език
2. non ti muovere - "не мърдай, стой така", призив молба, изречен на език, наследник на мъртвия
3. на снимката - трудният избор между листа за увивни цели)

С., 11-5-14

СЕСИИ С КОЛОФОН

днес чаках 10 минути да отвори една книжарница, а после, понесла се с пакет книги, на някаква уличка застигнах трима мъже, двама от които също с по пакет книги, а третият - с две книги в ръка. като в онзи виц защо милиционерите ходят по трима, само че по-иначе... не стигат книгите в торбите, ами и за книги си говореха.

това, че случката става в деня на светите братя Кирил и Методий, допълнително ми опъна тетивата на летене

(впрочем, ако има по-хубаво от мъжко трио с книги, може би е само дамско с лъкове)





11-5-14 С.

Friday, May 9, 2014

СЕСИИ С КОЛОФОН



щрайх ден се очерта.
най-обесните струни са тези, на които нечии пръсти просвирват душата ти и я вадят с памук.
после духват леко, по майски, и я пръсват над два континента.
а всяко пръхване на пеперудени криле е като дълъг лък през теб.








С. 9-5-14

Saturday, May 3, 2014

ШОТ СТОРИ

ШОТ СТОРИ
(обаче с продължителни SENTENCES)

Има едно място, където мъжагите са повече от мъжествени - те са корави като камък, не, повече, те са железни. Най-честото име за мъж по тези места, разбира се, е Корадо. Дори една много вероятна теория за възникването на топонима е, че при запознанство с мъж, без дори да изчакаш да се представи, направо питаш, "Катани, а?" Едва ли ще сбъркаш. Та, така - "Катани, а?, Катани, а?"... и - Катаниа.
Разбира се, има място за спор кое е първо - суровият, челичен пейзаж или мъжественейшите Корадовци. Но истината е, че дори камъните по тези места са не просто корави (корав идва от кора, откъдето е и Корадо) и непробиваеми, те са челични. Направо железни са местните камъни. С времето ръждясват.





(Корадо, от друга страна, ръжда не го лови. Може би само благородна патина.)




С-я, с майски бръмбари в главата
(снимка - личен архив)