ШОТ СТОРИ

Една юнска сутрин плажният чадър се събуди „на революция“. Още бе началото на лятото, но търпението му се бе изчерпало. Не можеше да живее по старому, омръзнало му бе да стои като истукан. Ами да! Други са избирали в каква поза и премяна да е, а той да отнася мърморенето на уж жадните за слънце, че не бил с чупещо рамо и трябвало да се местят по сянката му.

Чадърът се огледа и понечи да сподели с някой ближен недоволството си, но колегите му – дали заради дистанцията, дали от друго – оставаха глухи и неми. Стояха си невъзмутимо и наперено като преди, дори, както му се стори, го гледаха отвисоко.

Това не сломи революционния дух на чадъра. Той издебна един по-силен порив на вятъра и с решително движение тръсна от себе си шареното покривало, отърсвайки с него и бремето на летните ни очаквания. И - елегантен в изчистените линии на голотата си, изящен в ненужността си - се извиси гордо на брега.

- Ха, хвърлена сянка, - проникновено възкликна млад кандидат-художник, разперил статив на брега.
- Ха, - рече баба, принудително поела ролята на детегледачка за лятото, - Жорко, стой на шарената сянка.

"Поколенческа пропаст", помисли си чадърът. Но нищо не каза. Продължи да се наслаждава с тихо безмерно доволство на разголената си същност.

С., 9.6.2020.