КАК НАИСТИНА СЕ РАЗВИЛИ НЕЩАТА

Живял едно време един човек в гората край града.

 (Снимка на човека няма, щото времето вече е друго.)

Живеел сравнително скромно, прибрано, не заемал много пространство, нуждите му били неголеми.

Попушвал по малко, средна хубост тютюн.

Пийвал, приседнал на удобно повален за целта дънер, биричка, отдавал се на интересите си.

Готвел си в съдинката, на огнище.

Често се отпускал в рефлексии, не му била чужда и авторефлексивността.

 (предполага се, че от горски живот не му оставало време да се подстригва редовно)







Живеел в относителна хармония със света, но един ден...

(вероятно станало напролет, съдейки по данни от терена)

...връзката му с него била вероломно прекъсната.

Човекът не издържал, рухнал.
И хванал града.




С., 12.11.14
(Снимки от мястото на събитието.)

MISSING ПИСИs

Вървя по улица, нещо ме усмихва, и аха да посегна към телефона да ти кажа.
Влизам в магазин, посреща ме някое от онези парчета, и аха да те набера да го чуеш.
Сядам в кино, гледам филм, който ме разказва, и аха да...

Живея съвсем балансирано с липсата ти - стоя на едно място, не правя застрашаващи равновесието крачки.

Сърцето ми старее с теб, тялото - без.
Възкликва ми се: "Бедното то!",
но не знам за кое от тях.


С,  1.12.14.