Search This Blog

Sunday, September 22, 2019

НЕДЕЛНИ КЛИШЕТА (4)

Неделна обиколка по магазините. Търсим подарък за бебе и продавачите навсякъде са благи и меки като бабина неделна пита. Говорят с повече от търпимото умалителни. Питат ни какво е "човечето", на колко "седмички" е ("охо, вече на месец!" звучи осъдително), има ли си легълце, играчици...


После отиваме на кино, следобедно. Салонът е празен.
- Помниш ли гимназията? Задължителна за киното бе фунийка семки, а цъкането им в салона беше нашият долбисъраунд.
- Не ми купувай пуканки.

Неделя е. Можем да си поиграем на семейство.






на сн., л.арх., семейни игри
С., 22-9-19

Thursday, September 19, 2019

ЧИЧИСБЕО ди РАВЕНА

Влизайки в салона на граф Кавали в Равена, преди точно два века, един английски лорд, известен с романтичния плам в очите, перото и не само, се представя гръмко като "чичисбео" на графиня Тереза.
Думата, звъняща мелодично в устата на италианец, а извън Италия, особено извън 18-19-и век вероятно предизвиквала звън на шпаги, означава явен любовник на дама, омъжена за друг.

Чиичисбеото от 1819 г. е Байрон, а обект на любовните му щения е Тереза Гамба графиня ди Гуичоли. Двамата се запознават във Венеция, той я последва и в Равена, където е омъжена за граф Алесандро Гуичоли, четирийсетина години по-стар от нея.

Попаднах на тази фактология покрай плочка на стена на главната улица в Равена, зърната в протяжносладкия час на здрачаването:




















Според италианеца, който ме светна що е то "чичисбео", графът рогоносец всъщност е достоен за уважение мъж не само на 19-о столетие: той дал за ползване на творящия любовник на жена си етаж от дома им в Равена (палацо е думата за дом, щом иде реч за граф).

Байрон пристига в Равена със:
седем прислужници
девет коня
три пауна
две кучета и толкова кокошки,
и патка (птицата), която му била подарък за Коледа, но той се отнесъл милостиво с нея.

Нанася се в палацо, където престоява около две години, през които написва доста от "Дон Жуан", една-две мистерии и приказка в стихове.

А, забравих: в Италия лордът е в изгнание.

сн. л.арх., Ravenna

Sunday, September 15, 2019

НЕДЕЛНИ КЛИШЕТА (3)

Спираме край горичката на къмпинга. Оттатък рехавите дъбове, ели и бор е морето.
Още е много рано, няма други коли, явно сме първи. Искаме целия ден да останем на брега, да не хабим и миг другаде.
Ивицата е дълга, винаги първо се разхождаме от този й край чак до градчето, и обратно. Пуста е. На стотина метра ловци на изпуснати богатства обхождат пясъка с металотърсач. Понечвам да оставя кърпата и гуменките на пясъка и да тръгнем, но се сепвам:
- Може да ни я вземе някой.
- Е, кой ще ти вземе кърпата?! Виж ей там - хората надуваема лодка са си оставили!
- Да, ама как ще понесеш лодка? А кърпата грабваш и изчезваш.

След часове на солено и слънчево, останали пак сами с вятъра и здрача, тръскам лятото от кърпата бавно и с неохота.
- Е, има ли по-тъжна гледка от човек, който изтръсква плажна кърпа в края на деня, в края на сезона, в неделя?
- Няма. А ти се боеше да не би някой да ти открадне тъгата!








на сн., л. арх., вкопчени в тъгата крадци на лято





Sunday, September 8, 2019

НЕДЕЛНИ КЛИШЕТА (2)

Неделя късна сутрин. Будим се у приятелка след съботно пижама парти.
До нас се донася божествен аромат на майсторски обърнати палачинки и приглушен камбанен звън от близката църква.
Завлачваме се в кухнята, където хващаме крайчеца на диалог:
- Като си доядеш палачинките, измий тази омацана устица и ръцете, сложи новата диадема и ще идем на черква - реди домакинята към 9-годишната си дъщеря.
- Защо да ходим? Нали не е празник? - недоволства малката.
- Ами неделя е, ще запалим свещ, ще се помолим.
- А, не, в неделя Господ си почива! Остави го човека на мира! - врътва се и изчезва.

Малко по-късно с приятелката ми отиваме все пак на църква. Аз обаче оставам отвън да я чакам. Здрава съм, за какво да го моля човека!

Сядам на пейка в градинката и вадя книга. Хващам се, че дращя в полето:
"Мили Дядо Коледа, искам да те помоля тази година да ми донесеш..."




на сн., л. арх., неделен архитектурен елемент на светска сграда в Лудз

8-9-19

Sunday, September 1, 2019

НЕДЕЛНИ КЛИШЕТА (1)

Ние никога не се събуждаме заедно в неделя.
Колкото и "завинаги" да е била съботата.

"Ти си моята муза, тя е моята мусака",
вместо добро утро
лъже ме есемесът ти.
Истината е, че
аз съм твоята муза, но тя е твоята мусака.

На улицата се заглеждам в на момичетата плитките и шнолите,
в на жените - мъжете.

Опитвам се да отгатна кога музите се научават да готвят мусака.






















на сн., л. арх., птица върху плет, не птица върху жица