Search This Blog

Sunday, August 28, 2011

НА ЗАПАД ОТ ВЧЕРА

Дълго време нищих и листих спомени, премервах и претеглях ги, калибрирах ги, тук-там ги тонирах... И ги редях. На пластове. Стараех се цветовете да пасват. Тон спомени тон-в-тон.

И така - дълго време.
Като не останаха спомени за диплене, занадиплях дългото време. Слагах утро, приглаждах го ласкателно като кротко дете; редях ден – простряно и равно, бавно пладне, меко прилягащо на диплата. Вечерите понякога упорстваха, трудно пригодими за диплене – на моменти изтъняваха така празни, че ставаха като най-лека и въздушна тъкан, тензухено вееща се, безтегловна, която ми се изплъзваше като ефирна шамия. Или пък пръстите ми искаха друго да правят със залезите и мрачините; или пък погледът ми току щипваше чевръсто някъде... Тогава полягах и с тежестта на безспоменното си тяло поприглаждах и този пласт време.

Тъмни катове време.
Можех да ги надипля в ракла, като баба. Пък, за да не пробие някой молец черни дупки във времето, да ги поръся с нафталин.
Или с нафта – въпрос на езиков усет. Или на озарение.
(То и без това време няма. И без това няма време.)



(На снимката: разрез на морков: източник на антидипли=противбръчки и изобщо - каротин-кератин-о`зарин срещу резки спомени)

Friday, August 26, 2011

ДРУГАДЕ

Седя си
оттатък рутинното,
всекибитното
пустинното,
оттатък болежките
и бодежките,
даже оттатък прибежките
до къси мисли
и ситно изписани листи.
Седя си оттатък
и стига ми
полунакълбеното,
поразбридано,
недоусукано,
понатаралежено от чакане
усмивче,


дето ми се върна,
като прекрачих
оттатък.