Защото

...и все забравям да ти кажа как веднъж, отдавна, като всичките ни веднъж, вървяхме по Витошка, кой знае запътени накъде,

беше светло още, но не съвсем, онзи миг преди здрача, онази кратка отчетливост не само на чертите, а и на мислите, крехка и мимолетна,

в онзи миг ти погледна витрина, но не гледаше отражението си, кълна се, гледаше зад витрината, а там - детски магазин и една прекрасна принцеса кукла, с всичките й букли и воланчета, мъничко детенце неистинско, и тогава си помислих, че искаш дете, пак, сега, защото е истинско; дотогава не беше ми минавало през ума, че мога да имам дете с теб, другаде ми беше минало...;

май само това забравих да ти кажа, добре че видях това видео днес, да си спомня;

обичам да се сещам, човек просветва в мигването между такива сещания...

НОВЕМБЪР НАИВ

Искам да е тъмно, както сега. Може да не е нощ, ама тъмно искам да е. За да не виждаш бръчиците ми, а аз да преброждам бавно твоите, всичките, все на тъмно.

Искам да е студено, както сега. Да не вали, да не духа, но да е студено.

За да се сгушваме, без да питаме и да се завиваме, без да се издаваме, че ни е свян от голотата.

Искам да е предзимно, както сега; предфинално, предстрашно.

За да няма значение какво сме казали,  без да помислим, да има значение само това тук, сега.

Искам да ти подаря ето тази си усмивка, която те вижда такъв какъвто много се харесваш.

Искам да е тихо, както сега, за да чуваш искането ми.

Не питам. Искам.

С искане стига ли се до другия край на София?

91112