14 ФЕВРУАРСКИ ХЕЙТ ИЗРЕЧЕНИЯ + 1

Любовта не е после, не е утре, не е на лято.

Не е панделка, не е връзка,

за кордела не съм сигурна.

Любовта не е до поискване, не е пратка, не е на приносител.

Не е на тъмно, не е на свещи,

за пламък не съм сигурна.

Любовта не е в бутилка, не е в целофан, не е в пакета.

Не е без примеси, не е кристална,

за чуплива не съм сигурна.

Любовта не е червена, не е плюшена, не е балон.

Не е съдбовна, не е кармична,

за магия не съм сигурна.

Любовта не е есемес, не е чат, не е имейл.

Не е нараняване, не е взлом,

за болка не съм сигурна.

Любовта не е заедно, докато..., завинаги.

Не е гаранция, не е сделка,

за обещание не съм сигурна.

Любовта не е място, не е време, не е срок.

Не е излитане, не е гнездене,

за домуване не съм сигурна.

Любовта не е говорене, не е предел, не е декларация.

Не е шумна, не е приказлива,

за тиха не съм сигурна.

Любовта е.

С., 13-2-15

КУ-КУ-ХАЙ 33

На Х.П.


Ароматна пръчица -
шиш фламбе
на страстите ни уикендови.



С., 7-2-15

ФЕВРУАРСКА МРАЗИТЕЛНА

Колата ми под калпак - от сняг.
Дори под цяло одеяло - бяло.
Минавам край нея - брр, студ! - не смея
да разривам сега, ще почака снега.

Тогава съзирам на капака, отляво,
където винаги е мястото му било,
сърце едно,
драснато вещо с два щриха,
на игра, а разтупква моето - иха!
И уж бе от студ примряло,
а не чака да поникнат въпроси -
как така тук си, сърце, от кого си? -
то вече знае, стоплено, засияло,
нарочило автора свой -
той е, той!
Че кой друг може да е?!
Ясно е като две и две:
най-сетне се е престрашил!
Ама не е ли наистина мил!...

И с пролети, шурнали в вените,
правя крачка-две, от големите,
когато не щеш ли на съседна кола
малко по-нататък на тротоара,
(а тя е дори по-стара),
ме спъва подобна - душепрободна - картинка:
сърце като за снимка.

И колко му трябва на мраза февруарски
от гума до гума, по съседски, клюкарски,
перките ми зиморничаво да свие
и с надеждата пак да ни мине на "вие"...

Да, за всичко виновен е климата.
"Нищо лично!", намига ми зимата.



С., 10-2-15