КУ-КУ-ХАЙ 43

Априлски потоп.
Суха е само прогнозата
в утрешния вестник.

С., 25-4-16

ОПАКИ ПРИКАЗКИ

Отишъл един разказ за риба.

Чувал бил, че в едно по-закътано морско заливче понякога доплува особена риба - малка, но златна. Въпросната рядкост изпълнявала желания на онзи, който я улови, за да я пусне обратно във водата да си живее.

Разказът сам по себе си никак не бил лош, прочелите го дори казвали, че е доста добър - със завладяващ сюжет и тънък психологизъм. А и не хранел лоши помисли към рибата, но си бил наумил, ако я хване, да не я пусне току-така.

Отишъл, седнал, хвърлил мрежи и... Разтворил страници. С червей всеки знае, мислел си разказът, сигурно й е писнало от червеи и не би се ловнала на нещо така безхарактерно. Затова решил да приложи нестандартен метод, да подходи интелектуално.

А рибката, като всяка жена, приказки й дай. Не минало много и вече тръпнела в мрежите на разказа. Късно се усетила какво е станало - хем без червей в тумбака, хем в нечия мрежа. Е, да, разказали й били приказка. (Ако някой я питал, можело да каже, че не на въдица се е хванала, а на завладяващ сюжет.)

Разказът доволно потривал страници. Нетрадиционният подход бил дал плод. Още по-нетрадиционни били исканията му. Първо, рибката да му разкаже за най-причудливите желания на онези, които са я улавяли досега. Второ, в уречен ден в годината да излиза насам, за да му разказва нови желания. Трето, да не се лови на чужди приказки.

Рибката, като всяка пленена жена, била изпълнителна.

И двамата обичали тези срещи. На разказа те давали храна за фантазията и след някоя година набъбнал до сборник разкази, след друга - още натежал, аха да стигне том. Рибката пък видяла, че участта й не е за окайване, съвсем напротив - пълнела джобовете на едни и мечтите на други, а между двете обикаляла свободно моретата. Ако много се отплеснела да сменя места и гледки, случвало се дълго време никой да не я улови, но наближало ли времето на срещата им, сещала се, че трябва да трупа материал за разказа и наваксвала с изненадващи скокове в рибарските мрежи. Ако пък разказът, увлечен в творчество, забравел уречения ден и пропуснел да иде в залива, тя дълго обикаляла там, дори към плиткото излизала, в очакване. Дочуела ли разлистване на страници обаче, не бързала да се появи - притаявала се и слушала в какво е превърнал историите й. Дори се заричала, като всяка жена, да го накаже с отсъствие, ако не й харесат. 

В изкуството отношенията им станали известни като златното сечение - съвсем просто, а неуловимо за мнозина. Въпрос на подход.

23-4-16, край реката
на сн., л. арх., сред множеството мрежи, подходът на Разказа; (Порт.)

из "ПОПЪТНИ"

Късно вечер, извън сезона, италиански морски курорт.

Влизаме в магазинче от типа крайплажни да си купим вино.
С мъка избираме някакво требиано и аз подхващам почти лингвистичен контакт с продавачката - услужливо предлагам няколко езика за комуникация, отбягвайки моя италиански и иврита на Нико. Тя непредсказуемо си избира английски.

Казваме й, че искаме да ни отвори виното, за да го пием на брега, но да остави корка не докрай изваден. Думи като "корк" и "вадене" я затрудняват, втората по-скоро я чуди. Пита ни откъде сме, сякаш това ще помогне. Усукваме го нещо - не ни се общува, пие ни се.

И тогава девойката ни изненадва: трябва да платим виното, преди да го отвори и подаде. По искрения ми отклик се чете югът. "Нали не мислите, че ще вземем виното и ще си плюем на петите? Все пак сме на възраст, далеч от рипането." Но тя се оказва румънка и точно това си мисли. Не за нас, разбира се, уверява ни, ние не изглеждаме такива, не... Но разпореждането на шефа - руснак - е клиентът първо да плати. Тактилният контакт със стоката - след това.

Прихвам и споделям, че сме българи.
Девойката, която очевидно се е притеснила, че ни е притеснила, изпитва опипваемо облекчение:
"Е, значи ме разбирате."

сн. - л.арх., когато маските паднат, някои римляни се оказват балканци и vs


Р., 4-4-16

ШОТ СТОРИ

Мина първото пролетно почистване.
Малко бе спасено.
Оцелял като по чудо отговори на въпроси на зорка репортерка и посъветва гражданите:
"Нека хората внимават с разчистването,
като изхвърлят зимните кожуси,
да не изхвърлят и зимните приказки."

С., 17-4-16

ОРГАНЕЛНО ЗЕЛЕНО

ТОВА априлско зелено пълни очите, налита им,

разтваря ги и се излива в тях.

И ми се струва, че всички ставаме зеленооки и не съвсем земни.

Знам, че това е от клишетата за зелените човечета от Марс,

а аз говоря само за зелените човечета от април, и не е същото,

но много прилича.

ТОВА априлско зелено, полуабсентно, плъпва венозно,

избуява в пулса ти и не ти дава мира. 

Има нещо разбойническо в него. Не е само насилието над очите,

проглушава и ушите и на затворен прозорец чуваш птичите песни,

а тревите никнат оглушително.

ТОВА априлско зелено пробива кожата ти,

разтича се, докато го преглъщаш,

облепва гърлото и току се хванеш,

че извиваш и ти трели с пълен глас. 

ТОВА априлско зелено е като на млад грах,

който и под три дюшека боде ребрата

и не ти дава да мигнеш.

ТОВА априлско зелено всеядно превзема дробовете ти

и пуска ластари в сърцето.

Пропукват те неканени пърхания,

коренят и никнат надежди,

издигат те и разтварят крилата ти.

"Зачестява синдромът на икаризма!",

бие тревога статистиката през април.

"Трябва да се направи нещо!"

Да се обяви месец на затворените очи!

Който стиска най-силно, ще устиска поне до октомври.

Тогава броят пилците.

А птиците летят от зелено до зелено, иди че ги преброй.

(сн. л. арх., от къде ли не, но само от април)

С., 12-4-16

из "ПОПЪТНИ"

По улиците италианците на средна възраст, изтупани и очарователни, най-често ще видиш с цигара в ръка или мама под ръка. Видимо се отнасят много уважително към майките си - разхождат ги, разговарят оживено с тях, забавляват ги... И пушат постоянно (не знам от напрежението ли).

Това ги прави неприятни за целуване и желани за осиновяване.

(сн. л.арх. - като се напушат, някои италианци захвърлят всичко, сядат на уличното платно и ей такива неща правят)

Б., април 2016

из "ПОПЪТНИ"

***
Морето няма цвят.
И мирис няма.
Само вечер
и отдалече
донася послезвук
от нечии желания.

Р., 4-1-16
сн., л. арх., Адриатика