ПИСМО СЛЕД БУТИЛКА

Мили дядо Коледа,

Че папках, папках, ама и слушках тази година, а и нали вече обещах да пиша писмо, ето го! (Миналогодишното разборно писъмце метнах в кутията "Стари спомени" на площада. През годината обаче често ми се струваше, че са пратили съдържанието за рециклиране...)

Мили дядо Коледа, моля те, направи ми малко лично коледно чуденце, пък аз ще раздавам нататък. И може да не е не навръх празника, може и не накуп под елхата, ама нека...

Нека ме гледат така:



пък аз да галя така:



и ако някъде има разминаване, нека е синкопирано, може да не е спято, но поне да е шарено, значи – така:




П.С. И, ако все пак решиш да не е точно така, ако, понеже ме познаваш от малка, прецениш, че по-добре от мен знаеш от какво имам нужда, или кое по е по силите ми и по заслужавам, то аз ще съм готова. Прати някое джудже, може и пенсионирано, поотрасло и с брада, пък нека ми изпее „Каста Дива”!
Само, моля те, мили дядо Коледа, не се обърквай като миналата година! Нали помниш, тогава ставаше дума за повече пари, пък по-малко работа, повече пътуване, пък по-малко харчове, повече папкане, пък по-малко килца. А ти някак наобратно ги изсипа...

Та, моля те, ако не зазвучи Каста Дива, поне да не ме заглуши Дива каста.

Пък аз обещавам да слушкам. И да се ослушвам.

ПОМЕШАНО

(stirred, not shaken!)

Шапче, шалка, осми март.
Долу – сноу, ние – слоу, горе - Луун.
Ron, (J.) ЛеМън, смях висок.
Щипка от съставка тайна...

Ден като по каталог!

8 декември 2011г., снежна София = Great 8th (Грейт ейт)