РАЗДУМКИ: September 2016

Странно е да попаднеш на място точно по вкуса и всичките ти нужди - вековна книжарница с тонове книги, където освен всичко сервират прекрасно кафе, великолепно вино и знаменит сладкиш. Наоколо ти се лее мека и топла реч, в която долавяш по някоя позната дума, но не, не знаеш езика. (Разбира се, можеш да се оправиш на английски, испански, а както върви търговията на имоти в световен мащаб - и на руски; можеш, да, но не е същото.) Все едно си корабокруширал Робинзон, когото е спасил кораб, оказал се пиратски - не знаеш под какъв флаг плаваш, но и не те интересува - жив си, морето е дълбоко, на хоризонта няма суша - разкошнострашно.

Идеята за книжарницата "Лело и ирмао" ("Лело и брат") в Порто се замесва към средата на 19-и век, от 1869 г. за кратко е издателство (втасва), и от 1906 г. е в поръчана за нея си сграда - вълшебна къщичка и отвътре, и отвън, майстория на Франсишко Естевеш.

1. Идвайки по улицата, сградата е като хлъцване: я, каква кокетка!

2. Веднага се зачитам, тъй като знам английски, а и съм човек любопитен. Насочват ми вниманието какво да гледам, най-обичам така;)

3. Още на входа има невербални, за да няма "ама не разбрах", плакати със задраскани фотоапарати. Естествено, още на входа снимам, като същевременно нагласявам апарата на автоматичен режим, за да щракам тайно и вътре. Такива неща правят забраните - още не знаеш искаш ли да ги нарушиш, а вече си решил, че ще го правиш.

4. Красотите са под краката ти, отстрани, отгоре.

5. Разкошна вита стълба с две крила тръгва отдолу и води към втория етаж. Издигайки се, наоколо ти има само книги, книги, книги - и хем си потънал в този книжен свят, хем апетитът ти за разлистване, мирисане и буквално увиване в хартия расте с всяко стъпало, няма насита. Сещам се за израза "книжен червей" - ето такова съм в този момент - с всичките си сетива поглъщам книги.
Горе има и карти на света, отпреди светът да знае, че е кръгъл и обиколим. Пипнах ги!

6. "Море от книги" е почти точно казано. Морската болест ти е в кърпа вързана. Помислено е явно и за това - някои книги са недостъпни, наредени като в аптека в дървени шкафове от времето на братя Лело, и се дават само в целебни дози за най-тежките случаи.

7. На масите с готварски книги зървам и най-гурме нещото: рецептурник за компоти, книга с формата на бурканче. В Португалия "компота" е по-скоро мармалад, конфитюр, гъсто сладко, в началото варено само от ябълки, сега вече има от всичко и във всякакви комбинации. Интересно е, че за нашия компот по тези места имат друга, нищо че сходна дума, "компот" (изненада, а!) и смятат, че въпросното нещо е руско изобретение.

8. Невъзможно е да се предаде атмосферата, която би имала книжарницата, ако не беше пълна с туристи до пръсване. Но пък за какво ни е въображението. На тръгване пак я снимам. Ами много е хубава. Това, че е най-старата в Португалия и една от десетте най-красиви в света й личи - не е достолепна, но е някак горда и свети, отдалече.

Да, снимането е забранено, но мястото е толкова пълно с хора, а аз - толкова вироглава, че тайно нащраках тези няколко кадъра. Пак щото е пълно с хора, хубави кадри има само в интернет, пускам 2-3 за сведение.

На витража пише decus in labore, един вид "достойно нещо е трудът". Понякога не е чак толкова хубаво да знаеш езици, току-виж отнемат от красотата на преживяването.

Стълбата.

П.С. Щях да забравя, една от магиите на "Лело и ирмао" явно беше да седна да уча португалски - корабокрушенец, корабокрушенец, ама си оставам хедонист.

П.С.С. Ето и фактологически разказ за книжарницата, разбира се, на португалски!

https://muitomaisqueumlivro.wordpress.com/2015/10/19/livraria-livraria-lello-e-irmao-porto-portugal/

П.-С., 25-9-16

БОЛОНСКИЯТ ЛЕС

Дълги улици с редени плътно една до друга сгради. Кьораво дръвче няма. И само от време на време - piazza (т.е. "оазис", от болонски език), или, ако улицата е от по-малките, респективно, piazzela - и двете са доста приятни места за обитаване, където повечето неща са бавни, пълнокръвни и ароматни като гъсто италианско кафе. Извън парковете, по някое и друго зелнало се декоративно дръвче, цвете или храст може да зърнеш само по тези площадчета или по покривните градинки.

Леко странно ти е, като видиш джогингиращите под аркадите на сгради от 15-и - 16-и в. като под корони на многовековни дървета. Ето докъде води прекаленият академизъм! Болонският университет, най-старият в Европа, бил мечта и цел на стотици, после и хиляди, жадни за знания. Те заприиждали в града и кореняк болончаните се видели в чудо, та се наложило да използват и пространствата над улиците, където вдигнали етажи, крепени на колони.

Друг ефект от липсата на поне една липа отпред е синхроничното живеене с аромата от кучешка пикня. Излизаш с кучето си и то без излишно суетене препикава колоната - доста древна, често - направо римска. Но римските строители са имали странни разбирания за занаята и площадките отпред са идеално нивелирани, та няма никакво оттичане.

Понеже е охрено-червеникаво-ръждива като преобладаващ цвят, Болоня е като есенна гора - стара, пълна с тайни и много топла.