Като си в Германия, във Франкония да си! (Не може да не го е казал някой.)
1. един петък надвечер:
Подпряла съм си листа на дървено меню в заведение в къщата на Дюрер. (Известен е с гравюрите си, но е смятан и за основоположник на антропометрията, която е начин да не обидиш глупака, а да го обрисуваш като нискочел, примерно.) На менюто пише, че мястото съществува от 1328 г. Това придава повече от отлежалост на силванера, който наливат в чашите ни. Сортът е местен, очарованието - вселенско. Опушено на нос, хладно сено на цвят, за тялото няма да заговарям, за да не оплета жанровете. Идеалното вино за минути преди свечеряване, часове преди есента. Градът сякаш си поема дъх или въздъхва - едновременно живващ и спокоен. На площадчето до къщата има реплика на всеизвестния натуралистичен Дюреров заек, скулптура на Юрген Гьорц от средата на 80-те г., готически стряскащ. Посягам към кристалната чаша със сода, чиито мехурчета отразяват за миг и отново пръсват Kaiserburg, и това вероятно е една от най-елегантните роли, в които е влизала ръката ми в по-ново време. Площадчето полека се изпълва с хора. "Меркел има една чудесна държава", казваш и сега-то ме блъсва в носа.
2. една патешка събота сутрин:
Будя се от настойчиво разпяване на камбани.
Освен град на катедрали и църкви, Нюрнберг е град на река. Концентричните кръгове, рисувани от патиците, които храним, е всичкият "ом" на света. И това може да продължава вечно - тези патици са ненаситни! От патките ли, от друго ли, хрумва ми, че най-щастие е глупавото щастие - ей тъй, от нищото нахилен, вървиш, и знаеш колко глупашко е изражението ти и това те прави още по-щастлив. Впрочем, най-голям "ом" е да си патица по течението на малка река - всичко ти е на един кряк разстояние. Обяснимо, в Нюрнберг, макар да няма никаква нужда, патиците летят. Предполагам, от щастие.
Много високо летят - до покривите.
3. една неделна мисъл и половина:
В столицата на "светата Римска империя" времето тече напосоки, ако изобщо. Часовниците се ориентират по слънцето.
Не помня името на улицата, на която е въпросното нещо - 27 колони, всяка с член от Хартата за правата на човека. Минаваш няколко пъти, слънцето осветява различно право.
5-11-16, С.
