Search This Blog

Sunday, February 23, 2014

ШОТ СТОРИ

Беше на ъгъл, миловидна, с ниска ограда, самата тя - колкото човешки бой. Това е останало от къщицата. Помня я.
Това сполетява спомените. Особено ъгловатите, често брулени и отнасяни, я по недоглеждане, я от подпили водачи...



Помня още една подобна къщица, на един ъгъл от детството ми, дори още по-малка, че се чудех как хърбавото бабенце, което я обитаваше, успява да се мушне вътре, че и да спи легнало.

Снимка от тази къща от детството си нямам, щото тогава живеех, не снимах.


С., 23-02-14

(снимка: личен архив)

Saturday, February 22, 2014

СЪРДИТКО ПЕТКО 2(014-а)

Петко иска топли грижи,
но сурови дни се нижат -
само смятай, брой, учи! -
няма време за игри.
А дори когато има,
тя, количката, замина
                           още лани,
есента грабна люлката ръжда,
а локомотивът, ето,
пръснал се е на парчета.

Петко със добро опита,
първо майка си попита,
ала рече бързо мама:
"Стига мрънкал, пари няма!"
Петко в петък чака татко
да се поотпусне сладко,
за да пробва пак с добро.
"Имаш всичко, сто на сто!
Само ново искаш! Виж
със книжле да се приспиш."


Като врисна Петко вкъщи,
чак съседът се намръщи.
Тропа, рита, бълва жупел:
бързо някой да му купел,
иначе не на шега,
даже още ей сега,
ще си хванел чукалата,
да си блъскат те главата!

Баба ревна, дядо скочи,
че за своето отроче
трябва да се грижат всички!
Да не бъдел зетят серт,
правел тъй на Петко дерт,
а да хуквал сутринта
за поредната игра...

Тъй детето се научи:
не със книга ще сполучи!
Трябва да се правиш лют,
за да бъдеш чут!



С., 22-02-14
(По лютите чушки на Радостина Драгостинова)

Thursday, February 20, 2014

2 < 3


Акробатката изчезна в нощта с клоуна.
Жонгльорът с кисела усмивка
заяви, че напуска.
"След мен и потоп".

След него
останаха два лимона.
И тъмно черната котка,
която никой не видя.








С., 19-02-14

(Снимка Радостина Драгостинова)

Friday, February 14, 2014

ЛЪВ АКЧУЪЛИ

Неизбежно е: от дни ми аленее пред очите - балончета, мечоци, сърца и бонбониери - няма как да не ми кипне кръвта. И климатът допринася с каквото може. Дори Чолаков допринася, с малко, но от сърце.

Любов, това е положението. Пени се не пени, ще я разпенваме. С пяна на уста, до прегракване и до последния караНфил по ъгли и пазари. Голямо проклятие за мъжете, но поне сексът им е гарантиран, не като на осми март, да речем, където само колективът е гарантиран, гарниран с балкантуристка лютеница и певачки.

Любов, така стоят нещата. Удобно съчетана с пълнолуние. Всяка поетичност е оправдана, преглъщана, предизвестена. Ако кренолинен сонет отсъства, по някое хайку ще се намери - няма българин, който да не е усъвършенствал японския жанр. То, китайска стена в Плевен направихме, та едно японско тристишие ли няма да иззидаме!

Любов, няма мърдане. Разни уклони към битови и с претенция за отколешност народни празници биват посечени от корен, загрибани и натирвани в хладни механи, където цивилизован крак не стъпва. Цивилизовани сме - куриери ни носят цветята, кетъринг ни налива в чашите, спидидейтинг урежда изостаналите, изоставените.

Любов, днес, тук, сега, задължително. Няма не искам. Участваш, ако ще в миманса. Участваш, ако трябва с епизодичната роля на мимолетна любовница на спомена. Участваш, ако ще като дубльор на звездата само в опасните каскади на партньорството с любовта - когато е сополива, болнава, ранена, недоносена, абортирана, стъпкана, кървяща, осакатена, посиняла от студ, в треска от недоимък, с бримка на чорапа, със сплъстена коса, когато е небръсната, махмурлия, повръщаща, набръчкана и миришеща на старо, любовта "на другия ден"... Участваш. В 25-ия кадър ако ще, но си във филма. Love actually.




И даже хич нямаше да се сетя да пиша, въпреки червенината наоколо, ако не беше циганката на ъгъла, онази с трите кокичета, откраднати от дворчето до нас, вързала ги с ластиче и продаваща ги за левче, която ме огледа от глава до пети, докато мъкнех торбата с празничните бонбони, опакованите подаръчета и всемогъщото вино, и която рече: "Не я търсиш ти Любовта, не я... Нагърбила си се с нея и я носиш в пазвата."


Най-голямото удобство на тазгодишния 14-и е, че е в петък. И да се освиним от наздравици за любов, от писаници за любов, от мераци за любов, до понеделник ще сме влезли във форма.

А любовта... Нея ще си я носим в пазвата.



петък, 14-и
(снимката е от интернет)

Thursday, February 13, 2014

РЕВЕРАНС

След изпития чай
чашата е пълна
с думите ни.


Като оглушея
от отсъствието ти,
надавам ухо
към раковината й.





13-2-14, С.
(снимка Радостина Драгостинова)