Чувал бил, че в едно по-закътано морско заливче понякога доплува особена риба - малка, но златна. Въпросната рядкост изпълнявала желания на онзи, който я улови, за да я пусне обратно във водата да си живее.
Разказът сам по себе си никак не бил лош, прочелите го дори казвали, че е доста добър - със завладяващ сюжет и тънък психологизъм. А и не хранел лоши помисли към рибата, но си бил наумил, ако я хване, да не я пусне току-така.
Отишъл, седнал, хвърлил мрежи и... Разтворил страници. С червей всеки знае, мислел си разказът, сигурно й е писнало от червеи и не би се ловнала на нещо така безхарактерно. Затова решил да приложи нестандартен метод, да подходи интелектуално.
А рибката, като всяка жена, приказки й дай. Не минало много и вече тръпнела в мрежите на разказа. Късно се усетила какво е станало - хем без червей в тумбака, хем в нечия мрежа. Е, да, разказали й били приказка. (Ако някой я питал, можело да каже, че не на въдица се е хванала, а на завладяващ сюжет.)
Разказът доволно потривал страници. Нетрадиционният подход бил дал плод. Още по-нетрадиционни били исканията му. Първо, рибката да му разкаже за най-причудливите желания на онези, които са я улавяли досега. Второ, в уречен ден в годината да излиза насам, за да му разказва нови желания. Трето, да не се лови на чужди приказки.
Рибката, като всяка пленена жена, била изпълнителна.
И двамата обичали тези срещи. На разказа те давали храна за фантазията и след някоя година набъбнал до сборник разкази, след друга - още натежал, аха да стигне том. Рибката пък видяла, че участта й не е за окайване, съвсем напротив - пълнела джобовете на едни и мечтите на други, а между двете обикаляла свободно моретата. Ако много се отплеснела да сменя места и гледки, случвало се дълго време никой да не я улови, но наближало ли времето на срещата им, сещала се, че трябва да трупа материал за разказа и наваксвала с изненадващи скокове в рибарските мрежи. Ако пък разказът, увлечен в творчество, забравел уречения ден и пропуснел да иде в залива, тя дълго обикаляла там, дори към плиткото излизала, в очакване. Дочуела ли разлистване на страници обаче, не бързала да се появи - притаявала се и слушала в какво е превърнал историите й. Дори се заричала, като всяка жена, да го накаже с отсъствие, ако не й харесат.
В изкуството отношенията им станали известни като златното сечение - съвсем просто, а неуловимо за мнозина. Въпрос на подход.
23-4-16, край реката
на сн., л. арх., сред множеството мрежи, подходът на Разказа; (Порт.)
No comments:
Post a Comment